Бойко Кръстанов е от артистите с ярко присъствие – името, излъчването, гласът, талантът му се запечатват още с първата среща. Има нещо в погледа му… Всъщност много неща – и комедия и трагизъм, вглъбеност и проницателност, позитивизъм и любопитство, готово да преоткрие целия свят.
Бойко става разпознаваем благодарение на малкия екран и сериалите, в които се снима, но не се ограничава и опитва от цялата палитра на професията си. Снима филми, води телевизионно предаване, но
в момента сърцето му е най-вече в театъра и продуцирането.
Интересен факт е, че постъпвайки в НАТФИЗ професорът му Здравко Митков сякаш го подценява, защото, както Бойко сам споделя, може би отстрани не е изглеждал сериозен или надежден. С ролите, постоянството и работата, която полага за всеки следващ проект обаче Бойко Кръстанов бързо опровергава всички скептици.
Той е от хората, които не обичат рутината, интересна му е всяка следваща роля. Природата и пътуването го зареждат. Казва, че ако не беше станал актьор щеше да е… безработен. Добре, че това не е факт, защото артистичният свят у нас щеше да изгуби много. Пътят и стремежът към развитие сякаш го определят – в личен и професионален план. Наскоро Бойко пое и нова роля, която със сигурност ще го бележи за цял живот – тази на баща.
Имах честта да си поговоря с него за нещата, които го вълнуват и за най-новата постановка на продуцентското му студио – „Домът на нашите мечти“, с участието и на Койна Русева и Бориса Сарафова-Черкелова.
Театралните заглавия с негово участие, които задължително трябва да гледате са още моноспектакълът му „Всички страхотни неща“ по текст на Дънкан Макмилан, където умело си партнира с публиката. Както и „Дишай“, където на сцената е заедно с Елена Телбис и „Малки красиви неща“. В „Поетите“ пък ще откриете съвсем различна част от него.
Преди време присъствах на снимки на предаването, което Бойко води по БНТ – „Това го знам“. Тогава имах възможност да му задам кратки въпроси като „Какво е олицетворение на щастието?“. Тогава в отговора му присъства голям телевизор, любимият му „Манчестър Юнайтед“, плаж и никакви планове на следващия ден. Сега, няколко години по-късно му задавам същия въпрос. Променил ли се е отговорът, разберете в следващите редове:
Снимка: „Квазар Студио“
– Аз съм Бойко Кръстанов, защото…
– Защото съм.
– Денят ми не може да мине без…
– Да погледна през прозореца.
– Най-трудно извоюваната ми роля е…
– Тази да бъда опора сам за себе си.
– Ключът към партньорството с публиката е…
– Искреността и липсата на самонаблюдение.
– Първите неща в моя списък с „Всички страхотни неща“ са…
– Природата и близките хора.
– Казвам си „Дишай“, когато…
– О често! Когато усетя, че съм подвластен на емоции.
– В домът на моите мечти има…
– Простор.
– Олицетворение на щастието е…
– Кайтсърф.
– Последното представление, което гледах и препоръчвам…
– Не е последното, но много ми хареса „Орфей“ в Народния театър. Иначе в National Theatre Live гледам много хубави неща, та препоръчвам там хората да изгледат моноспектакъла на Андрю Скот – „Vanya“, „Phaedra“, както и „People, Places and Things“ – също текст на Дънкан Макмилан.
– Нещо, което продължава да ме изумява в планетата ни е…
– Как човек е едновременно гениален и изключително глупав – това е удивително.
– Съвременните български поети, които ме впечатляват са…
– Иван Ланджев, Георги Господинов, Ани Илков, Цончо Родев.
