Сред скривалище от блестящи златни съкровища от иберийската бронзова епоха два корозирали предмета се определят като по-ценни от всички останали, съобщи Science Alert, предаде БГНЕС.
Снимка: Municipal Archaeological Museum of Villena
Изследователи са установили, че матова гривна и ръждясала куха полусфера, украсена със злато,
не са изковани от метал, изкопан от земята, а от желязо, произхождащо от метеорити, паднали от небето.
Откритието на пенсионирания директор по консервация в Националния археологически музей на Испания, Салвадор Ровира-Лоренс, показва, че преди повече от 3000 години в Иберия са използвали много по-напреднали технологии и техники за обработка на метали, отколкото се смяташе досега.
Съкровището от Вилена, както е известно скривалището с 66 предимно златни предмета, е открито преди повече от 60 години в днешната провинция Аликанте, Испания, и оттогава се счита за един от най-важните примери на златарството от бронзовата епоха на Иберийския полуостров и в цяла Европа.
Определянето на възрастта на колекцията се оказа предизвикателство заради два загадъчни предмета – малка куха полусфера, смятана за част от скиптър или дръжка на меч, и гривна, наподобяваща торква – символичен келтски накит. И двата предмета имат това, което археолозите описват като „железен“ вид – тоест, изглеждат като изработени от желязо.
Желязната епоха на Иберийския полуостров, когато топеното земно желязо започва да замества бронза, започва едва около 850 г. пр.н.е. Проблемът е, че златните материали от съкровището са датирани между 1500 и 1200 г. пр.н.е.
Поради това поставянето на железните артефакти в контекста на съкровището от Вилена остава загадка и истински пъзел за учените.
Но желязната руда от земната кора не е единственият източник на ковко желязо. По света има редица артефакти от желязо, датирани преди Желязната епоха, които са изковани от метеоритен метал. Най-известен е метеоритният желязан кинжал на фараона Тутанкамон, но има и други оръжия от Бронзовата епоха, изработени от този материал, които са били много ценени.
Желязото от метеорити се различава по съдържанието на никел, което е значително по-високо в сравнение с желязото, изкопано от земята. Затова изследователите получили разрешение от Общинския археологически музей във Вилена, където се съхранява колекцията, да проведат щателни тестове на двата артефакта, за да установят точното количество никел в тях.
Те взели проби от двата материала и ги анализирали чрез масова спектрометрия, за да определят състава им. Въпреки силната корозия, резултатите показали,
че както полусферата, така и гривната са изработени от метеоритно желязо.
Засега резултатите не са окончателни, защото артефактите са твърде разрушени. Въпреки това екипът вярва, че с помощта на нови неинвазивни методи ще бъде възможно да се събере по-подробна информация и да се потвърдят направените открития.
„Наличните данни сочат, че сферата и гривната от съкровището от Вилена са първите два предмета, които могат да бъдат приписани на метеоритно желязо на Иберийския полуостров“, обясняват изследователите в статията си, „което е съвместимо с хронологията на късната бронзова епоха, преди началото на широко разпространеното производство на земно желязо“.
