Сюзън Магсамен, изследовател в Медицинския факултет „Джонс Хопкинс“, изучава как изкуствата ни помагат да се лекуваме, учим и процъфтяваме. Тя споделя фундаментални открития за това как звукът влияе на много части от мозъка и тялото ни. Магсамен вярва в силата на музиката, която подпомага психическото ни благополучие. Поради тази причина споделя как
простият акт на слушане на любима песен може да промени настроението ни, предизвиквайки стари спомени.
А когато се научим да използваме това като практика за благополучие и интервенции, то може значително да подобри ежедневието ни. Любимата ни песен може да отприщи каскада от невробиологични реакции, инициирайки повишен приток на кръв към различни области на мозъка, включително лимбичната система (бел.а. -структури в мозъка, занимаващи се с паметта и емоциите), и да разпали поток от спомени. Тя също така активира системата за възнаграждение и те кара да се чувстваш по-добре.
Музиката има непосредствено въздействие върху нас. Тя успокоява, вдъхновява, прави ни щастливи, води ни и ни насочва, утвърждава чувствата ни и ни свързва с нашите дълбоко човешки потребности и природа. Структурата, ритмите, мелодиите, синтаксисът, жанровете, текстовете на песните, определен инструмент или дори гласът на певеца ни влияят много повече, отколкото осъзнаваме.
Снимка: Getty Images
Ние сме създадени за музика. Чрез сетивата си пренасяме света в нашите тела и мозъци. На биологично ниво, когато слушаш любима песен, музиката и звукът активират тъпанчетата, което довежда до раздвижване на течността във вътрешното ухо. Тя огъва косъмчетата на клетките, които се превръщат в нервни импулси, които пътуват до мозъка. Те преминават през невронните мрежи на мозъка, предизвиквайки силни емоции и спомени. Така променят настроението и възгледите на човека почти мигновено.
В същността си ние усещаме музиката - и сега сме по-близо от всякога да разберем защо. Една от причините, поради които ритмичните звуци оказват такова непосредствено въздействие върху нас, се дължи на начина на обработването им от лимбичната система.
Докато слушаш любимата си песен, допамин се освобождава в отговор на този приятен стимул. С други думи, преминава се през емоционално върхово преживяване, което предизвиква физическа реакция. Допаминът ни кара да се чувстваме добре, помага на клетките да общуват, засилва фокуса, планирането и дори ни помага да мислим по-ясно.
През последните 20 години напредъкът в технологиите позволява да видим какво се крие в главите ни и да проучим необикновените начини, по които изкуствата и естетиката ни въздействат, предлагайки разширяващи съзнанието врати към цялостното здраве. Музиката е най-изследваната форма на изкуство и сега изследователите започват да разбират някои от начините, по които тя променя сложна физиологична мрежа от взаимосвързани системи в мозъка, включително префронталната, фронталната, зрителната, слуховата и сетивната кора.
Оказва се, че не само слушането на музика, но и нейното създаване също има значителни ползи. Например майките пеят на бебетата си, за да облекчат симптомите на следродилна депресия и да засилят връзката, като намаляват кортизола - основен хормон на стреса. Хората с деменция също пеят, като така получават достъп до автобиографични музикални спомени, закодирани в множество мозъчни области, които не са увредени от болестта. Резултатът е радикално присъствие сред семейството и приятелите им, макар и за кратко време. Това не са случайни прояви на увлечение по музиката или просто приятни занимания. По-скоро това са целенасочени, основани на доказателства подходи, които помагат на човек да се лекува физически и психически, да процъфтява, да учи и да изгражда силни култури и общности.
На някои хора може да им се струва твърде опростено да вярват, че една песен може да успокои душата. Подобно на тренировките, храненето и съня обаче е открито, че изкуствата са от съществено значение за нашето здраве и благополучие.
