Всички знаят името му и са гледали филмите му, но много малко са онези, които знаят творческата му и лична история. Подценяван и осъждан от едни и поставян на пиедестал от други, режисьорът Кристофър Нолан несъмнено оставя една незаличима в съвременното кино. Той привлича вниманието към себе си още с ранните си филми „Преследване“ (1998) и „Мементо“ (2000). След като режисира „Опасно безсъние“, той става известен с „Батман: Началото“ (2005) и последвалата трилогия „Черният рицар“, базирана на поредицата комикси на DC. Оттогава насам той е режисирал филми като „Генезис“ (2010), „Интерстелар“ (2014) и „Тенет“ (2020). Нолан печели два „Оскара“ за историческата биографична драма „Опенхаймер“ от 2023 г., а най-новият му филм, „Одисея“, излезе по кината на 17 юли.
Ранни години и кариера
Снимка: Good Films Make Your Life Better/ Facebook
Кристофър Едуард Нолан е роден на 30 юли 1970 г. в Лондон, Англия. Баща му, Брендан Джеймс Нолан, е бил британски рекламен мениджър, а майка му, Кристина Дженсън, е била американска стюардеса и учителка по английски език.
Той прекарва голяма част от детството си, пътувайки между Илинойс и Лондон, като посещава училището „Хейлибери“ в Хертфорд Хийт. Още от ранна възраст проявява интерес към киноизкуството, вдъхновен от научнофантастичните филми.
На 7-годишна възраст Нолан започва да създава свои собствени филми
със стоп-моушън техника, използвайки фигурки за игра и камерата на баща си. Само няколко години по-късно той решава да стане професионален режисьор.
Впоследствие Нолан постъпва в Университетския колеж в Лондон, където изучава английска литература и се присъединява към филмовото дружество на учебното заведение. През първата си година там, заедно с приятеля си Роко Белич, създава първия си късометражен филм „Тарантела“ (1989), който остава неизлъчен. Дипломира се през 1993 г. и след това работи по още един късометражен филм, озаглавен „Ларсени“ (1995). Две години по-късно той пуска първия си официален късометражен филм „Doodlebug“, разказващ за тревожен мъж, който се опитва да убие същество, приличащо на насекомо.
През 1998 г. Нолан направи своя
голям филмов дебют с „Преследване“ — черно-бял филм с малък бюджет
за самотен писател, обсебен от следенето на непознати, който впоследствие се съюзява с крадец. Неконвенционалната, нелинейна наративна структура на филма му помага да привлече внимание и спечели награди на филмовия фестивал „Сламданс“ и на Международния филмов фестивал в Ротердам през 1999 г.
„Мементо“, „Батман: Началото“
Ранният успех на „Преследване“ дава тласък на Нолан да се заеме със следващия си филм, „Мемено“. В този независим филм от 2000 г. в стил „нуар“ Гай Пиърс играе ролята на мъж с амнезия, който разчита на снимки „Полароид“ и обилни бележки, докато търси отмъщение. Нолан адаптира произведението по разказ, написан от брат му - Джонатан Нолан, а филмът получава две номинации за „Оскар“ за монтаж и сценарий.
По-късно Нолан продължава да представя психологически трилъри с римейка „Опасно безсъние“, в който Ал Пачино играе полицай в Аляска, разследващ убийство, докато се бори с продължаващо чувство за вина. Кариерата на режисьора достига нови висоти, когато той се съгласява да поеме режисурата на филма „Батман: Началото“ от 2005 г., в който Крисчън Бейл играе главната роля. Филмът събира над 372 милиона долара по целия свят. Следващият филм на Нолан е „Престиж“ от 2006 г. – добре приета история за съперничеството между двама фокусници, с участието на Бейл, Хю Джакман и Скарлет Йохансон.
„Черният рицар“ , „Генезис“
Снимка: Gareth Davis/ Getty Images
През юли 2008 г. излизз на екран продължението на „Батман“ на Нолан - „Черният рицар“, което поставя рекорд за най-високи приходи през уикенда в САЩ – 158 милиона долара. Филмът се превръща в
един от петте най-касови в Америка.
Макар продукцията да получава широко признание, включително няколко номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“, събитието е белязано и от тъга. Хийт Леджър, който изиграва ролята на злодея Жокера, умира след случайно предозиране с лекарства, предписани му от лекар, преди филмът да излезе на екран. Леджър получава „Златен глобус“ и „Оскар“ посмъртно за ролята си.
Две лета по-късно режисьорът се завръща на големия екран с филма „Генезис“, в който Леонардо ДиКаприо играе ролята на лидера на група наемници, пътуващи в сънищата. Филмът е поредният хвален от критиката блокбастър за режисьора и печели четири награди „Оскар“ за техническите си постижения. След „Генезис“ Нолан заснема третия блокбастър от поредицата за Батман – „Тъмният рицар: Възходът“ от 2012 г., този път с Ан Хатауей в ролята на Жената котка и Марион Котияр като Миранда Тейт.
„Интерстелар“, „Тенет“, „Дюнкерк“
През есента на 2014 г. Нолан се завръща на големия екран с „Интерстелар“ – почти тричасова научнофантастична епопея, която проследява пътешествието на екип от астронавти, търсещи нов свят за жителите на обсадената Земя. В този визуално завладяващ, екзистенциален филм участват Матю Макконъхи, Хатауей и Джесика Частейн, наред с други.
През 2017 г. прочутият режисьор изведе на големия екран още една епопея – филма за Втората световна война „Дюнкерк“, припомня Biography. Построена около три сюжетни линии, предлагащи различни гледни точки към драматичния обрат на събитията през 1940 г., Продукцията получава предимно възторжени отзиви за начина, по който пресъздава напрежението и ужасите на войната. Печели номинации за „Златен глобус“ за най-добър драматичен филм и най-добър режисьор, както и номинация за „Оскар“ за най-добър режисьор. Три години по-късно Нолан режисира и заплетения трилър „Тенет“.
Следващият му проект му носи широко признание и го поставя на прага на първата му награда „Оскар“.
„Опенхаймер“
Снимка: Jeff Kravitz/ Getty Images
Подобно на „Дюнкерк“, Нолан черпи вдъхновение от световната военна история за следващия си филм – биографичната лента „Опенхаймер“ от 2023 г. Тя разказва историята на американския учен Дж. Робърт Опенхаймер и неговата роля в разработването на първата атомна бомба в рамките на „Проект Манхатън“.
„Опенхаймер“ е базиран на книгата „Американският Прометей“ от 2005 г. на Кай Бърд и Мартин Дж. Шервин. Нолан придобива правата за екранизация и прочита книгата три пъти, за да подготви сценарий, който според него отразява мащаба на темата. Заснема филма на 65-милиметрова IMAX лента и настоява да се използват практични ефекти за ключовата сцена във филма – възстановка на теста „Тринити“, проведен в Ню Мексико на 16 юли 1945 г.
Подпомогнат от масивна маркетингова кампания, съвпаднала с излизането на „Барби“ на същия ден, както и от актьорски състав, включващ Робърт Дауни-младши, Флорънс Пю и Емили Блънт,
филмът се превръща в третия най-касов в света през 2023 г.
Благодарение на успеха на „Опенхаймер“ Нолан печели първите си награди „Оскар“ - за най-добър режисьор и най-добър филм. Той получава подобни отличия и на церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“.
„Одисея“
Следващият филм на Нолан, „Одисея“, е екранизация с блестящ актьорски състав на едноименната гръцка епична поема на Омир. Проследява героичното пътуване на цар Одисей по пътя му към Итака след Троянската война.
За разлика от литературния си източник, в „Одисея“ героите говорят на съвременен английски език. Нолан заявява пред „Лос Анджелис Таймс“, че решението е било „очевидно“, като отбелязва, че е искал да използва „език, който има емоционално, а не интелектуално значение за хората“. „Може би бях наивен, може би това ще ми се върне като бумеранг, но исках по-земно повествование“, обясни той.
Творчески подход
Снимка: Chris Pizzello / Associated Press
Филмите на Нолан са известни с интелектуализма си, психологическата си дълбочина и неортодоксалния си начин на разказване. И „Преследване“, и „Mементо“ имат нехронологична структура на разказа. А „Генезис“ съдържа истории, които съществуват в рамките на други истории, докато героите изследват сферата на многопластовото подсъзнание на един човек.
Творчеството на режисьора е фокусирано и върху мъжки главни герои, които се опитват да се справят с миналото си, докато преодоляват сложните предизвикателства на настоящето. Жените в неговите филми са изобразени като съюзници, героини или романтични партньорки, като някои от тях също стават жертви.
Нолан влива ярка артистична чувствителност във филми, позиционирани като масова развлекателна продукция, както се вижда от образите и кинематографичните решения, които изобилстват в поредицата за Батман, „Генезис“ и „Интерстелар“, със сцени, наподобяващи оживели сюрреалистични картини. Изборите на Нолан оказват значително влияние върху кинопроизводството, доказвайки, че сложността може да съществува и в комерсиалното кино.
Личен живот
Снимка: Getty Images
През първата си седмица в Университетския колеж в Лондон през 1989 г. Нолан се запознава със състудентката си Ема Томас. Двамата се сближават благодарение на участието си във филмовото дружество на колежа, с което се поставя началото на дълготрайно партньорство в личния и професионалния живот. Двамата сключват брак през 1997 г. и имат четири деца: Магнус, Оливър и Рори, както и дъщеря им Флора.
Освен това Томас редовно участва като продуцент във всички игрални филми на Нолан. Двамата основават собствената си продуцентска компания - Syncopy Inc., през 2001 г.
Според Screen Rant режисьорът използва имената на децата си в работните заглавия на проектите си, за да ги обгърне във възможно най-голяма тайна. Той също така е давал на децата си епизодични роли във филмите си. Флора например се появява в „Опенхаймер“ като млада жена, претърпяла тежки изгаряния от атомна експлозия по време на сцена с видение.
