Сряда вечер - пред Националния дворец на културата се вие опашка от хора, нетърпеливи да се срещнат с “Нашенец”. Сред тях бях и аз, обзета от вълнение за предстоящия моноспектакъл. Признавам, че това беше първият път, в който ми предстоеше да гледам представление с участието на Мариус Куркински. Още по-специално беше, че именно с него през миналата година беше отбелязан и юбилея на актьора. Сценичният му “рожден ден” - 30 години, беше отбелязан в Зала 1 на НДК. Празненствата обаче продължават из цялата страна.
На едно своеобразно пиршество на театралното изкуство станахме свидетели отново в НДК. Защо пиршество ще попитате? - Защото за всеки присъстващ имаше по нещо. На едни Мариус Куркински подари усмивка, на други - огромна доза смях, на трети - топлина и удовлетворение, които само “прегръдката” на изкуството е способна да осигури.
В началото останах изненадана от скромния декор - стол, скрин, посуда. Минути след началото на моноспектакъла обаче разбрах, че когато
“Нашенец”-ът Мариус Куркински препълни НДК, подари усмивки на публиката си
21.03.2024- 0
- 21