Спектакълът „Блажени са блажените“ тръгва в търсене на щастието

В тълковния речник думата „блажен“ е синоним на „много щастлив“. „Блажени са блажените“ е най-новата постановка в репертоара на Театър 199, чиято премиера беше на 20 ноември. Заглавието е намигване към библейския текст, но ако трябва да го преведем – „Щастливи са щастливите“, звучи някак парадоксално... На сцената виждаме петима страхотни актьори – Свежен Младенов, Христо Гърбов, Жорета Николова, Светлана Янчева и Мак Маринов. Застанали са по местата си още докато публиката се настанява. Чувам жената на задния ред нервно да се възмущава на закъснелите зрители: „Ама как може да закъсняват така!? Какво е това нещо?! Ще излезеш 5 минути по-рано от вкъщи!“. Сякаш вслушвайки се в негодуванието на жената, сигналът за начало на постановката се чува за пореден път и светлините угасват. В началото и тримата мъже играят един и същ персонаж, после се разделят или се сменят. Имената и образите постоянно се подхвърлят между актьорите и

границите на персонажите сякаш се размиват.

Като че ли изграждат един събирателен образ на мъж и жена. Пиесата е създадена под режисурата на Весела Василева по едноименния роман на Ясмина Реза. С „Блажени са блажените" Ясмина става първият лауреат на наградата на вестник „Монд“. „Това, което ме привлича, е несполуката или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува още повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбирам този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха.“, казва писателката за романа си. Един от героите на сцената сам задава въпроса, на който цялата двучасова постановка търсеше отговор – „Щастлив ли си?“. На какво са готови хората, за да запазят репутацията си? Защо постоянно бягат, търсейки щастието другаде? Как егото надделява... Фото кредит: Симон Варсано Сюжетът, доколкото може да се проследи такъв, заради фрагменталността на случващото се, разказва за две френски семейства, които живеят, носейки маски. Действителността им е някак гротескна. Актьорите се смеят, карат те да се засмееш и ти, но всъщност скритият трагизъм на реалността зад маските би трябвало да предизвиква плач. Постановката е странна симбиоза между тези две чувства. В един момент заразителен смях обхваща и публиката и актьорите. „Първият брак винаги е труден, приятелю.“, казва един от героите. „Така ли? Вие колко пъти сте се женили?“, му отвръща събеседникът му. „Веднъж, затова ти го казвам...“ Зрителят може да си тръгне или много объркан след това представление, или дълбоко замислен. След аплодисментите на публиката

Мак Маринов посвети представлението на своя баща Валентин Маринов – Пело,

който е превел текста от френски. Актьорът, продуцент и преводач, съпруг на Жорета Николова, си отиде през октомври 2020 г. Премиерата е специално събитие в живота на всеки театър. Поднасят се цветя, присъства целият екип зад представлението. Когато публиката си тръгне, в залата зазвучава тиха фонова музика и започва отново да се изпълва със специални гости и поздравления. „Не е стандартно, затова ми хареса“, казва някой в тълпата. „Да, така е – много е трудно от роман да се направи пиеса“, потвърждава друг. Не трябва да пропуснем да отдадем заслуженото и на костюмите, които неизбежно правят впечатление. Елена Иванова е сценограф и костюмограф на „Блажени са блажените“. Ярките, съчетани идеално цветове на костюмите сякаш са част от декора, или той е част от тях. Освен на актьорската игра, публиката става свидетел и на музикални изпълнения на живо. Вокален педагог и отговорен за музиката към спектакъла е Елена Дечева. „Блажени са блажените“ е пиеса за преследването на щастието. Може би се оказва, че си щастливец, ако си истински щастлив. Защото светът изглежда сякаш е пълен с фалшиво щастие и прикриващи тъжната реалност маски, които носим.