Шрифт:
Принтирай
Концертите от акустичното турне на Васко Василев започват като храм на класическата музика, ескалират във фламенко ритъм,
и завършват като рок експлозия с мащаб за стадион
В това се убеди екипа на artportal.news през последните три дни, в които виртуозният цигулар мина през Габрово, Разград и Варна.
Най-младият концерт майстор в историята на Кралската опера е повод за национален празник
във всяка от пръскащите се по шевовете зали. Подкрепен от своите братя по сцена от Испания и Аржентина - Карлос Йаве (китара), Хуан Ередия (перкусии) и Жилберто Перейра (бандонеон), Васко избухва с енергията на Питър Пан.Сетивен, преживяващ всяка нота с мимиките си, влагащ всяка своя клетка в композициите, той радва публика на възраст от 6 до 106
Любопитен е фактът, че в минутите за среща с него след концерта се оформя малка агитка от подрастващи. Деца, които го гледат в очите, без да мигнат, говорят му на "вие" и сякаш всеки момент ще извадят от джоба си договор за друга бестселър обиколка на театри и читалища в Северозапада.
Сиеста на групата - пълно размазване след ударната поредица от 7 концерта, стартитали в края на май.
Особено трогателни са минутите на Васко Василев с възрастните хора, които
идват смирени, чисти, с думи на благодарност, че въобще им се е случило момчето с цигулка от "Люлин" в този живот
Плачат. Спонтанно му целуват ръка и проявяват щедростта, с която артистът се е раздал преди минути от сцената. И му подаряват какво ли не "за из път" - от тиквеници до икони. Най-ценна, разбира се, за Васко остава любовта. Интересна е и една нова порода, която не съм виждала досега в публиката на Васко -стабилни мъжаги, сякаш излезли от филм на Гай Ричи, в който пиршеството на анцузите, ланците и кожените якета е заглушено от цигулката
Очевидно доведени от жените си, първоначално те се чувстват като заложници на музиката, но до края на шоуто са екзалитрани като на футболен мач. И идват да раздрусат смело ръката на "централния нападател".
"Браво, Вася!", си казвам и аз заедно с батките, отворили сетивата си за звук, различен от излизащият от деколтето на Цеца Величкович. Убеждавам се, че в неговия случай дори музиката не е толкова силен двигател. Нито техническата прецизност. Енергията е.
