Ако някога сте опитвали истинско италианско джелато, знаете, че това не е просто сладолед. А едно магично пътешествие, преплитащо вкус и история.
Но какво всъщност прави джелатото толкова различно?
Дали е кремообразната текстура, наситеният вкус или може би тайната рецепта, която се предава от поколения?
Истината е, че джелатото има история, която започва преди хиляди години и преминава през египетски фараони, римски императори и ренесансови гении.
В тази статия ще ви разкажем историята на този изумителен десерт и ще ви потопим в света на истинското джелато.
Въпреки че през последното десетилетие то набра популярност с невероятна скорост, много хора все още не са сигурни за това:
Kакво всъщност е джелато?
Някои го приемат за мус, пудинг или за „фантастична“ версия на първокласен сладолед. Но нито едно от тези предположения не е вярно.
Верният отговор е много прост:
Джелато е италианският вариант на сладолед с невероятен занаятчийски вкус и автентични съставки. Той е известен с интензивния си аромат, меката и гладка текстура и чистия си вкус. А преводът на думата от италиански буквално означава „замразен“.
Макар на пръв поглед да изглежда като нещо обикновено, джелатото крие в себе си цял свят от детайли — от внимателно подбраните съставки, през специфичните техники на сервиране, до неочакваните му хранителни предимства.
Но може би най-любопитният и завладяващ аспект на този десерт е именно
историята на неговия произход.
Дългата история на неустоимия вкус
Още преди 5000 години, древните азиатски култури откриват удоволствието от натрошен лед, столетия по-късно египетските фараони последват примера и започват да сервират на гостите си охладени напитки с плодови сокове.
Но удивителната историята, която ще разкажем е именно тази на Древен Рим.
Макар и да звучи почти фантастично, известно е, че вулканите Етна и Везувий — символи на могъществото на природата в Италия — някога са изиграли роля в създаването на този фин и вкусен десерт - джелатото.
Поради тази причина, Бунталенти е смятан за негов изобретател. Въпреки това, известен ресторантьор на име Франческо Прокопио Дей Колтели е този, който прави джелатото известно в много италиански кафенета.
Официалната си форма, то придобива с идването на Ренесанса, около XIV век, благодарение поръчката на семейство Медичи на флорентинския архитект и артист Бернардо Буонталенти да създаде десерта, по случай празник за гостуващия крал на Испания.
Той използвал кулинарните си умения, за да направи сложна и естетическа изложба и да я представи на краля. Тя включвала замразен кремообразен десерт, наречен "Gelato". Поради тази причина Буонталенти е смятан за изобретател на джелатото.
А оттам започва и неговият триумфален път – първо из цяла Европа, а по-късно и отвъд океана.
Още през 1770 г. италианецът Джовани Биазиоло пренася джелатото в Америка, като променя представите им за сладоледа и вдъхновява така известният американски сладолед. Поради индустриализацията и изобретяването на ръчния фризер, американският сладолед, започва да измества традиционното джелато. Но това е само временно. В края на 20-ти век деликатесният сладолед се завръща на световната сцена вече не просто като десерт — а като символ на изтънченост и кулинарна страст, който продължава да вдъхновява и съблазнява вкусовите рецептори.
Как се прави джелато?
Случвало ли ви се е да опитате нещо толкова вкусно, че веднага да се запитате как е приготвено? Джелатото обикновено има точно този ефект върху хората. А това са основните съставки, необходими за приготвянето на този изтънчен десерт:
- Пълномасленото мляко (3.5%) се счита за най-добро за приготвянето на джелато, защото придава гладка и кремообразна текстура на джелатото. То увеличава устойчивостта срещу топене. И осигурява протеини и калций.
- Захар - придава мекота на текстурата, но предотвратява от разтопена консистенция.
- Млечни сухи вещества без мазнини (MSNF) - джелато майсторът може да добави сухо мляко или сметана, защото те повишават процента на протеините и подобрява текстурата на джелато. Но тяхното количество трябва да бъде добре измерено, тъй като твърде малко MSNF може да направи сладоледът леден, а твърде много може да направи текстурата зърнеста.
- Стабилизаторите действат като сгъстители, придавайки по-стегната текстура. А емулгаторите помагат за смесването на водата и мазнините. И двете вещества са естествени и се използват в много малки количества.
- Аромат - Най-важната характеристика на джелато. Той може да бъде под формата на паста или прах. Ароматът е това, което отличава джелатото от другите замразени десерти, защото е особено наситен и се добавя към основата на джелато под формата на паста.
- Плодове - естествената захар в плодовете спомага за подслаждането на джелато и подчертава вкуса.
- Въздух, наречен още "забравената" съставка. Но той увеличава обема на джелато и придава гладка и плътна текстура.
Защо да изберем джелато?
Джелато се отличава с плътна текстура, интензивен вкус и по-ниско съдържание на мазнини и калории спрямо обикновения сладолед. То е направено от натурални съставки като мляко, вода, плодове и захар – без изкуствени добавки.
Освен това, то не просто се сервира – то се презентира. Вместо лъжица, за поднасянето му се използва шпатула, която оформя естетични, кремообразни вълни. Предлага се в открити тавички с артистично оформени върхове, скулптури и гарнитури
– истинско визуално и вкусово изживяване.
Джелатото, независимо дали в класическите или в модернистичните си тонове е едно абсолютно съвършенство за сетивата. Но както всички добре знаем – класиката си е класика. Всеки вкус е различен и невероятен, но има някои, които съществуват от векове и остават популярни независимо от тълпата или сезона. Те са толкова известни, че често са известни и като „традиционни“, а това, както всички добре знаем, е с причина.
Ето кои са оригиналните вкусове за джелато:
- Йогурт
- Ванилия
- Шоколад
- Лешник
- Шамфъстък
- Страчатела
- Тирамису
- Забайоне
