Как една ферментирала царевица може да те вкара в затвора, ако си жаден и почитащ традициите за колумбиец?  Нелегалната пенлива субстанция с цвят на бледа праскова,  позната като „чича“, е популярна навсякъде в Латинска Америка, пише BBC.

Ароматът й наподобява бира, комбуча и сок в едно

Можете да я намерите на много места в Колумбия, уличните търговци я предлагат на почти всеки ъгъл. Затова е наистина учудващ фактът, че чича е забранена още от края на 1940 г.

Някога напитката е била част от традициите на местното население, но в последствие бива опорочена в продължение на повече от век. Смятало се, че тя прави хората невежи и агресивни. Твърдяло се, че по време на варенето от нея се отделяли отровни токсини и че

причинява болест, която се изразява в бавно разграждане на тялото и ума

Почти през цялата втора половина на XX век, когато властите откривали производители на чича, те ги изпращали зад решетките. Хванатите да пият чича също били обречени на подобна съдба. Присъдите можели да варират между шест месеца и една година.

Векове преди пристигането на европейците коренното население Муиска, което обитавало високопланинското плато (днешна локация на Богота), правело чича по свой традиционен начин.

Жените сдъвквали царевицата и изплювали кашата в глинена купа,

където да започне ферментацията, задействана от слюнката им. След това те заравяли покритата купа под земята, за да е на хладно. След около две седмици я отрявяли, а тя съдържала гъстата, жълтеникава, леко алкохолна отвара. Само на мъдрите жени от общността е било позволено да дъвчат царевица, защото така те предавали мъдростта си в чича, а другите можели да я погълнат.

Дъвченето на големи количества царевица изисквало време и усилия. Ето защо първоначално чича

се е произвеждала в сравнително малки количества и е била запазена само за специални празници

или церемонии. Жените започвали да дъвчат поне 15 дни преди събитието, за да могат да сдъвчат достатъчно количество. Когато е била готова, общата купа с чича се подавала подред и всички отпивали.

По-късно хората се научават да мачкат царевицата, като я стриват, вместо да я дъвчат, и започват да правят чича в по-големи количества. Тя се превърнала в популярна напитка. Пътешествениците носели изсъхнали кратуни на врата си, така че когато пристигнели в някое село за почивка, хората можели да им налеят малко чича.

До XIX век напитката е неразделна част от хранителния режим на хората в Колумбия

Пивоварите я произвеждат с търговска цел. Те накисват и смилат царевицата, смесвайки я със сок от захарна тръстика – съставка, която в миналото не е била част от процеса, но е подпомагала ферментацията и производството. През този период чича се е смятала за здравословна напитка, която дава сила.

В края на 20-те години на XIX в. колумбийският професор по медицина Хосе Мария Меризалде, който изучава научните свойства на чича, пише, че това „колумбийско вино“ определено има „хранителна“ стойност. Освен витамини, напитката е богата на въглехидрати и захари, които повишават енергията.

Понякога я описвали като „течен хляб“

Леко кисела и гъста, чичата почти може да се сдъвче, като течен хляб наистина. Защо тогава е била така заклеймена?

През 1889 г. германският имигрант Лео С. Коп открива пивоварна „Бавария“ в Богота – първата голяма компания за производство на бира в Колумбия. Случайно или не, през същата година един лекар излиза с твърдението, че чичата е токсична, заради начина на ферментация на царевицата. А друг

създава термина „чичисмо“ – заболяване, причинено от чича,

което се характеризира с „пигментация на кожата“, „тъжен, вял и глупав вид“ и „гнилостна“ миризма на тялото. Двамата медици обявяват, че пристрастените към чича губят енергията и желанието си за работа  – проблем от национален мащаб.

Не е ясно дали това патологизиране е било санкционирано от правителството или не, но много колумбийци смятат, че пивоварната „Бавария“ е държала политици в дълбоките си джобове. Така или иначе, медицинската подкрепа със сигурност е помогнала на маркетинговите кампании на „Бавария“.

Плакатите им апелирали: „Няма вече Чича, пий бира!“

Снимките показвали здрави възрастни и дори деца, пиещи златистата мехурчеста напитка, която е правилно ферментирала, без да се плюе и без да се отделят токсини. Също така се консумира по хигиеничен начин – в индивидуални бутилки или чаши, а не в общи купи.

Службата за междуамерикански отношения, агенция на Съединените щати, също има пръст в борбата срещу чича. Те направили няколко много известни плаката и чича била криминализирана. „Чича ви прави глупави“, гласял един от плакатите, „Чича причинява престъпления!“, гласял друг. Малко по-късно

министърът на хигиената Хорхе Бехарано приема закон, с който забранява производството и продажбата на чича в Колумбия,

а всички чичерии – местата, където се приготвя или сервира чича – изчезват за една нощ.

И все пак чича оцеляла и продължила да се произвежда. Производителите на чича преминали в нелегалност. Всички познавали най-добрите производители, така че хората им чукали на вратата и питали: „Имате ли чича?“. В случай, че пивоварите ги познавали, те им продавали напитката. Поставяли бутилките в хартиени торбички, за да изглеждат като хляб.

Парадоксалното е, че работническият квартал, който пивоварната „Бавария“ построил около себе си, било мястото, където се произвеждало и консумирало чича. Именно в квартала на Бавария е и първото официално завръщане на чича – около 40 години по-късно. Някъде през 80-те години на миналия век кварталът

организирал фестивал, на който чича се сервира за един ден като специален повод

Не всички били очаровани обаче, много хора са смятали, че това е отстъпление след десетилетия на борба с опасното вещество. Но чича се завърнала на следващата и по-следващата година, пропрявяйки си бавно път обратно.

Рано или късно това е щяло да се случи, защото не можеш да забраниш нещо, което е толкова естествено за хората. Забраната все още е в сила, но днес може да се продава и консумира чича в центъра на града. Производството й не се регулира, но рецептите се съхраняват от поколенията на производителите на чича.

Някои добавят пасифлора, други – боровинки, трети – ананас

Те са опазили рецептите, рискувайки да попаднат в затвора за това, че са ги използвали. Предавали са ги от баба на майка на дъщеря. След всичко това можете да сте сигурни, че днес те правят най-добрата си чича, само трябва да познавате точните семейства.

Фотокредит откриваща снимка: soundsandcolours.com