Преди Александър Морфов да стане големия български режисьор и актьор, когото познаваме той е сценичен работник в театъра в Сливен. А преди това учи две години за инженер. Разбира обаче, че призванието му е другаде. Всъщност Стоян Алексиев открива таланта му и го „запалва“ за театъра. И макар неведнъж да не е приеман във ВИТИЗ, от сценичен работник Морфов се превръща в

една от най-ключовите фигури за българския съвременен театър.

Самият той признава, че не може да се занимава с нищо друго освен с театър, намира себе си единствено в това изкуство.

Морфов винаги е излизал извън рамките. Макар не от първия път, той все пак е приет в НАТФИЗ с режисура за куклен театър. След това завършва и кинорежисура при Георги Дюлгеров през 1994 г.

Той е доказателство, че за гениалността няма граници. За таланта му свидетелстват безбройните награди, които той е получавал за работата си през годините. Неведнъж той е заемал и висши постове като директор и главен режисьор на Народния театър. А от 2001 до 2006 г. е главен режисьор в Театър „Вера Комисаржевска“ в Санкт Петербург.

Морфов се „издига“ до най-високите върхове на театралните институции у нас, но позициите никога не са го изкушавали. За разлика от истината, в която вярва и защитава с всички средства. Той не се страхува да е неудобен – затова често плаща висока цена. Идеалист е и споделя мечтата на хъшовете за това каква трябва да е България.

Свободата за него е висша ценност.

Днес Александър Морфов сякаш е един бивш Дон Кихот, борбата в вятърните мелници може би го е изтощила. „Изморих се да се надявам“, казва режисьорът, който на днешния 9 ноември навършва 64 години.

Режисьорът остава бележита следа в българските театрални среди с представлението „Хъшове“, което се играе на сцената на Народния театър пред пълна зала в продължение на 20 години, след премиерата му през 2004 г.

В творческата биография на Морфов се забелязва

афинитетът му към класическите произведения –

както световни, така и български.

Един сезон е режисьор в Театър София, където поставя „Бурята“ от Шекспир. В Народния театър „Иван Вазов“ стартира с авторска версия на „Дон Кихот“ и с нов вариант на „Бурята“. Тези два спектакъла като че слагат началото на привличане на нова публика към театъра.

Причина за това е стилът на режисьора: смесването на „високото“ и „ниското“ в една увлекателна забавна игра, откритата условност на този театър и въображение, в използването на многообразни изразни средства – във визията, музиката. С тези и следващата, „Сън в лятна нощ“ (1996) от Шекспир, Морфов става един от най-популярните и предпочитани от зрителя театрални режисьори.

Александър Морфов поставя на сцената на Народния театър още заглавия като: „Вълшебна нощ“ (1995), „Декамерон“ (1999), „Дон Жуан“ (2006), „Полет над кукувиче гнездо“ (2010), „Животът е прекрасен“ (2012).

Освен като режисьор Александър Морфов се изявява и като актьор. Изиграл е главните роли във филмите „Иван и Александра“, „Любовното лято на един льохман“, „Сирна неделя“, „Козият рог“, „Приятелите на Емилия“, „След края на света“ и „Пътуване към Йерусалим“.

Сценарист и режисьор на филмите „Хълмът на боровинките“ и четирисерийния „Хъшове“.

Методът на работа на Морфов като режисьор е импровизационен и често спонтанен.

Това си проличава ясно от факта, че краят на „Хъшове“ е измислен буквално 10 минути преди да се вдигнат завесите на премиерата. А точно в стила на някогашните хъшове, актьорите в постановката имат своя клетва, която не пропускат да кажат заедно преди началото на всяко представление.

Режисьорът споделя, че обича да наблюдава хората по улиците и да разгадава техните житейски истории, така всичко, което го заобикаля в един момент се превръща в кладенец, от който той черпи вдъхновение.

Според Морфов „театърът е единомислие“, „театърът е игра“. Методите му на работа и отношението му го правят обичан от актьорите в представленията му. „Режисурата е сближаване с творци, с които заедно правите нещо“, заявява той. „Винаги приемам актьорите като мои най-близки съратници и приятели. Не се срамувам да се изложа пред тях, да има кажа колко съм объркан, че нямам решение, че имам нужда от помощ“. Може би точно тази искреност и честност спечелва актьорите, работещи с него.

„България трябва да е горда, че има такъв режисьор“, казва актьорът Дарин Ангелов пред БНТ. „Това е човек, който е посланик на българската култура пред целия свят“. Морфов поставя спектакли освен в родината ни, още в Русия, Израел и други страни.

Откровеността му си личи най-вече и в творчеството му. „Аз съм свободен, защото не завися от никого! Три пъти съм си подавал оставката и съм напускал театъра поради несъгласие с управлението му! Моите убеждения са в моите постановки!“