Той е актьор, сценарист, режисьор. Артист с гражданска позиция и силно чувство за справедливост. Смел по мъжки и чудат, каквито са героите и в книгата му „Гризачи“. И на театрална сцена, и пред кино обектива е изключително многопластов, разгръща характерността на персонажите си с прецизност и точност, страстно прегръща всяка своя кауза, всяка постановка, всеки филм и вече и всяка книга, по която работи.

Роден е на днешния ден през 1974 година и днес навършва 50 години.

Една от най-запомнящите се роли на Валери Йорданов на театрална сцена е на Бръчков в значимото представление „Хъшове“ на режисьора Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“. За тази си роля

получава Аскеер през 2005  година

и споделя, че за него тя е много важна:

„Вазов визира в Бръчков себе си – нещата, в които е вярвал, които е мислил, които е жадувал да му се случат. Посланията от „Хъшове“ са много и са валидни във времето. Както казва Васил Иванов – у мен се възбуди борецът за свобода, не съм като другите, но някак си съм по- лош. Имаме богата история, но нямаме много моменти, които да помним. Трябва да имаме памет, да възстановим това, за което имаме факти. Това, за което нямаме – да го издирим по някакъв начин, да се опитаме да го възпитаме в децата си. Без памет не можем да искаме нещо от света, без да знаем кои сме и да се борим“.

Валери участва още в пиесите „Апокриф“, Сънят на Одисей“, „Френският квартал“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“, „Ничия земя“, „Солунските съзаклятници“, „Смъртта на търговския пътник“, „Иванов“, „Опит за летене“, „Караконджул“. Запомнящи се са ролите му в едни от най-популярните съвременни филми като „Хайка за вълци“, „Изкуството да падаш“, „Войвода“, „Изкуството да падаш“, „Омбре“, „Едно пътуване до хоризонта“, „Емигранти“ и други.

Освен актьор, Йорданов се изкушава да бъде и режисьор.

Казва, че първият му филм като режисьор му е отнел 8 години, а вторият 11. През 2009 г. режисьорският си дебют в киното прави заедно с Иван Владимиров с филма „Кецове“. Успехът не закъснява, а лентата е избрана на фестивалите в Манхайм и е наградена от Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „Оскар“ за 2012 г:

„Режисьорът е като баща, но трябва да държи дистанция. И после трябва да поема отговорност за всички грешки във филма“.

Другата лента на Валери Йорданов – „Шекспир като улично куче“, той пише като сценарист и създава като режисьор. В нея казва, че е вложил свои лични истории и такива на свои приятели. Този филм донася на Йорданов

шест награди от фестивала „Златна Роза“,

включително и за най-добър сценарий и режисура. Той бе представен през 2022, а същата година Валери издаде и книгата си – сборник с разкази „Гризачи“. Казва, че я посвещава на децата си, на бъдещите поколения, на връзката с  „родовия корен“ и на честта и достойнството:

„Всеки гризе, а са много малко тези, които ги гризе душата. Най- хубавите неща са се случвали в трудни и кризисни времена“.

Валери Йорданов е носител и на редица награди.

Сред тях са и „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля – Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов в Театър 199 „Валентин Стойчев“. Получава два ИКАР- а за водеща мъжка роля – единият през 2017 година за Нино в „Ничия земя“  по сценична адаптация на Стоян Радев, а другият през 2021 година за Рамадан Дервишов в „Караконджул“ по „Дервишово семе“ на Николай Хайтов, отново с режисьор Стоян Радев.