Светът на магията е някак опияняващ – красота и мистерия се преплитат в едно изкуство, което изумява малки и големи. Трик след трик илюзионистите си играят с представите ни за реалност и ни подтикват да затаим дъх, когато изпълняват едни от най-опасните си фокуси. Днес ще ви разкажем именно за едни от най-страховитите и интригуващите трикове. Макар след илюзионистите да съществува неписано правило, че не трябва да издават как правят фокусите си, ние ще ви издадем каква е истината зад най-известните измами в сферата на магията.

Хващане на куршум със зъби

Хващането на куршум е сценична магическа илюзия, при която фокусникът сякаш хваща куршум, изстрелян директно към него. Той го лови с устата си, понякога в ръката, а друг път и с други предмети като чиния. В миналото има случаи, в които той е улавян още в бутилка или с върха на меч. Как се случва магията?

В случаите, когато куршумът е маркиран от зрител, той се прехвърля ловко в ръцете на изпълнителя или подобни маркировки се правят на друг куршум от асистент извън сцената. А по-късно бива предаван на илюзиониста.

При най-простата форма на този трик се

стреля с халосни патрони,

а стъклото, през което уж преминава куршумът, се разрушава с помощта на стреличка. Изпълнителят държи друг куршум в устата си до момента, в който е готов да го покаже. Ако пистолетът трябва да бъде зареден пред публиката, в него се зарежда восъчен куршум.

Друг метод е да се използва напълно истински пистолет, който наистина е зареден със смъртоносен снаряд. Целта е стрелецът умишлено да пропусне изпълнителя, който преди това е скрил куршума в устата си. Този метод е довел до много смъртни случаи.

Твърди се, че илюзионистите, загинали изпълнявайки този трик, наброяват 15 души.

Китайска килия за мъчения

Този трик се състои от три части. Първо – краката на магьосника биват заключени в скоби. След това е окачван във въздуха посредством глезените си с помощта на ограничителна скоба. Накрая го спускат в стъклен резервоар, препълнен с вода.

Китайският шкаф за мъчения с вода е изработен по поръчка за 10 000 долара (днес  265 269 долара). Патентован е от самия Хари Худини. С махагонова и никелирана стоманена рамка и месингови водопроводни арматури, тя приличала на обърнат настрани аквариум. Клетката за мъчения тежала 7000 фунта и съдържала 250 галона вода.

Худини започва всяка илюзия, като отделя пет минути, за да опише резервоара в най-големи подробности. Това пишат от blog.zoneswimwear.com. След това той моли зрител да избере някоя част от сцената. Камерата се премества на посоченото място, за да докаже, че няма измама.

Худини дори

предлага 1000 долара на избрания зрител, ако докаже, че е можел да получи кислород,

докато е бил затворен вътре.

Облечен с бански костюм, фокусникът ляга по гръб в центъра на сцената, а асистентите оковават краката му, за да започне със своя трик. Въпросните асистенти остават в готовност да разбият „аквариума“ с брадва при спешен случай.  Как успява да се измъкне от водния капан?

В горната част на резервоара, между прикладите и повърхността на водата, всъщност има джоб с въздух. Така махагоновите дъски, от които са създадени прикладите за глезените му, се отделят леко. Худини използва страните на резервоара, за да избута тялото си нагоре. Той същевременно прилага сила, за да освободи краката си. Извивайки се настрани, той вече може да ги прехвърли през дупките на прикладите към гърдите си. След това се преобръща и поема дъх във въздушния джоб преди да излезе от „аквариума“.

Как Дейвид Копърфийл накара Статуята на свободата да изчезне iHeart

Всичко е в настройката. По време на трика си Копърфийлд вдига чаршаф пред Статуята на свободата, а когато го спуска – нея вече я няма. Оказва се, че тя всъщност е била скрита зад една от кулите, които държали чаршафа вдигнат нагоре. Илюзионистът

преместил платформата, на която се намирали всички, като използвал силна музика,

така че публиката да не разбере и да не усети промяната. Това променя перспективата ѝ, от която я наблюдават – Статуята се озовава зад кулата.

Всъщност, ако наблюдавате радарната машина до Копърфийлд, можете да видите как се появява отблясък, защото в този момент сцената се движи. Що се отнася до радарния екран и празната платформа на Статуята на свободата – те били просто реквизит. Радарът бил монтиран, а фокусникът поставил отделна платформа с подходящи светлини, за да изглежда така сякаш статуята е изчезнала.