Спомняте ли си портрета на Паисий Хилендарски в директорския кабинет на другаря Цончев от филма „Вчера“? Голямата картина, пред която покойният Георги Русев изрича репликата „Tи мoйтo „вчepa“, нямa дa гo бapaш!“ и гони от стаята инспектора, в чийто образ е Красимир Ранков.

Филмът на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Владо Даверов, заснет в края на 80-те години на миналия век, буни духовете за времето си, а повече от 30 години още вълнува.

Всеки май месец абитуриенти танцуват прегърнати под звуците на „Клетва“, а реплики като

„Caмo oт дoбъp пpиятeл cтaвa ĸaчecтвeн пpeдaтeл!“, „Bчepa мoжe, днec – нe мoжe!“ и „E ceгa вeчe щe ce изĸлючвaмe!“

или „He cъм ĸaзвaл, нo пaĸ пoвтapям.“, бележат част от историята на родното кино или са част от ежедневните ни разговори.

Каква е историята на портрета на Паисий, за който споменахме в началото? Тази картина осигурява

първата работа в истинското кино за аниматора и режисьор Теодор Ушев, чийто игрален филм „Ф 1.618“ днес е селектиран на фестивали по цял свят.

Годината е 1986 Георги Стайков, Христо Шопов, София Кузова, Светла Тодорова, Чочо Попйорданов са строени в двора на Художествената гимназия за сценични кадри в Пловдив.

Иван Андонов снима масовка

в двора на гимназията, където ученици са Тео Ушев и Галя Лардева. В един момент актьори и статисти вдигат поглед и виждат разкривен транспарант, на който с червени букви пише: „За 5 лева маймуни“.

Масовката отива на кино, съсипалите я получават „доза щастие“, а Иван Андонов и екипът зад камера виждат потенциал!

Приятелите от училище Тео и Галя си спомнят случката и я разказват в

документалния филм за аниматора „Невидими връзки“.

Очевидно Иван Андонов не е изгонил нито Тео, нито някой друг от възпитаниците на гимназията, въпреки опитите им да пратят снимките „на кино“.

Така „Вчера“ се явява и възможност.

„Тогава не само, че ни изтърпяха, а ни дадоха да работим за филма и да рисуваме.

Това беше първата ми работа като сет дизайнер“, споделя Теодор Ушев

в документалната лента, която режисьорът Борислав Колев прави за аниматора.

За съжаление, портретът не е запазен като декор. Но пък е чудесен пример за това, че

всеки предмет е история.

„Всеки предмет носи някакъв спомен“ – добавя Тео Ушев в „Невидими връзки“ , който бе показан на Филмовия фестивал в Шербрук и влезе в селекцията на Националния фестивал на българското кино – Награди на СБФД „Васил Гендов“.

Ако след прочетеното, изпитвате желание да си припомните революцията на младите във „Вчера“, може да го направите чрез стрийминг платформата за изкуство и кино

7arts.bg – „Вчера“ е наличен за гледане в удобството на дома и на всяко устройство, което ви е под ръка.

В страницата си режисьорът Борислав Колев споделя информация за всяка предстояща прожекция на филма „Теодор Ушев: Невидими връзки“.

Тео Ушев попада в селекцията на кинофеста в Москва на рождения си ден