„Баншите от Инишерин“ е най-новият филм на британско-ирландския драматург Мартин Макдона – виртуозът на словото.
Той беше излъчен на тазгодишното издание на фестивала Киномания в Зала 1 на НДК. Освен, че чувството да присъстваш на прожекция
с още близо 800 човека е невероятно,
само по себе си това е и още една причина да гледате филма, когато бъдете пуснат по кината отново.
Макдона е режисьор на „Седемте психопата“ (2012 ), „В Брюж“ (2008), „Три билборда извън града“ (2017). Освен с филмите си, е известен и с театралните си пиеси, които са поставяни и на българска сцена. „Ръкомахане в Спокан“ бе поставена на Камерна сцена в Народния театър през 2011 г.. А няколко години по-рано в репертоара на Театър 199 фигурираше и „Старицата от Калкута“. Режисьорът и на двете представления е Явор Гърдев.
Животът на измислен остров в контекста на един реален свят
„Баншите от Инишерин“ е зрял, философски филм, в който от майсторски изградените диалози
винаги струи доза черен хумор,
ирония, покрити с почти невидимия лак на сантименталността и през които прозира страхът от постоянно дебнещата смърт.
Героите на Брендън Глийсън и Колин Фарел – съответно Колм и Падрейк, превъплъщават контрастта между екзситенциалната мъка от безсмислието на битието и неуморимия ентусиазъм пред живота, макар и без да си съвсем сигурен какво предизвиква тази тиха радост, особено на един самотен остров като Инишерин, на който нищо не се случва, освен животът такъв, какъвто е.
Не е необходимо да вярвате в това, което виждате – може би наистина не е възможно – но въпреки това можете да се окажете омагьосани от непокорната искреност на героите и да бъдете трогнати от искрената им човечност от ценностите, в които вярват, от знаичмостта на техните борби. Всичко във филма е точно на мястото си: от словесното остроумие, което е характерно за стила на Макдона, през техническите качества на филма, постигнато благодарение на творческия му екип, който включва оператора Бен Дейвис, композитора Картър Бъруел и дизайнера на костюми Еймер Ни Мхаолдомнай. В заключение, „Баншите от Инишерин“ е филм за опита да направиш съществуването си поне малко по-значимо, като Макдона и тук затвърждава тезата, че на фона на непосимо безсмисленото битие, само изкуството е вечно.
