Този път Лантимос ни пренася в привидно познато ни ежедневие – тази на офиса и дома, като разглежда три отделни истории. Ема Стоун и Уилем Дефо отново са под светлината на прожекторите, но този път към тях се присъединяват Джеси Племънс, Маргарет Куали, Хонг Чау, Хънтър Шейфър, Джо Алуин и Мамуду Ати. Всички те преминават през различни духовни катарзиси в тази антология, превъплъщавайки се в разнообразни и сложни образи.

В първата история виждаме един мъж, който в стремежа си да бъде приет обратно на по-високите етажи на обществото, разкрива отровените основи на социалните структури и

как стремежът към статус поражда мания.

Има десетки примери в живота и киното, които показват, че когато човек е воден от желанието за комфорт, неговият морал може да бъде загърбен. Дотам, че той може да

извърши отвратителни действия, които някога е смятал за невъзможни.

Наблюдавайки сцените с Джеси Племънс, който се опитва да поеме контрол над собствения си живот след като е позволил на Уилем Дефо да упражнява пълно подчинение върху съществуването му, ме побиха тръпки, представяйки си тази крайност в реалния живот. Виждайки до какви жертви и унижения може да стигне човек и как напълно губи своята идентичност, си дадох сметка колко е трудно да се самосъхраниш в съвременния все пo-материален свят, изпълнен с толкова манипулация и жажда за власт.

Втората история ни потапя в живота на един полицай, чийто смисъл на живот е изчезнал след като съпругата му се изгубва в морето. Тя обаче се завръща, но в неговите очи изглежда като съвсем различен човек. Лантимос и съавторът на сценария Филипу акцентират на обсебващата любов, представяйки я в крайни и болезнени измерения. До такава степен, че я приемаш за нещо напълно нормално и си готов да направиш немислими компромиси с себе си в името на това да я запазиш.

Дори ако това ти коства да платиш с кръвта си.

Сцените, съпроводени със зловеща музика, разкриват колко разрушителна може да бъде любовта, когато тя стане съзависима или когато е търсена, но отхвърлена.

Този страховит и много реален разказ изследва токсичността на обсебването и двойствеността на любовта в нейната

способност да лекува или да вреди – често и двете, в зависимост от контекста.

Гръцкият режисьор отново е избрал актуална тема, която е често дискутирана в наши дни. Като я представя по възможно най-крайния начин. Опитвайки се да разбера действията на двойката –  Ема Стоун и Джеси Племънс, в главата ми се появиха редица въпроси: Има ли писани правила в любовта?

И как е възможно едно от най-хубавото чувство на този свят да те превърне в истинско чудовище?

С последния разказ се потапяме в живота на жена, изигравана от Ема Стоун, която е решена да постигне духовно удовлетворение и възвисяване. Но не чрез молитва и покаяние, а чрез търсене на истинско превъплащение на Майка Мария и Исус. Смъртна жена „предопределена да стане невероятен духовен водач“ и да „изцелява“. В първите минути разбираме, че става въпрос за секта. Лантимос подтиква зрителите да се замислят за религиозния фанатизъм. Интригуващо е, че изследването не се фокусира върху това дали Бог или чудесата са реални, а върху начина, по който

вярващите могат да злоупотребят с вярата си и как да изкупят греховете си.

В крайна сметка, абсурдните ритуали и истории, на които ставаме свидетели, разрушават постепенно доброто, на което героите твърдят, че се кланят. В същото време, според мен, сякаш и съдбата  не се съгласява с тях и затова почти всяко тяхно действие завършва с провал.

В тази продукция наблюдаваме дълбок анализ на човешката душа,

разкривайки как три вида доброта се трансформират в три вида мании,

свързани със злоупотребата с власт, покварата на привилегиите, желанието и вярата. „Благи деяния“ ни качва на една въртелжка от напрежение, обрати и гротескност, в един привидно реалистичен свят. Поредният ексцентричен проект на Лантимос изследва най-тъмните, неприятни и странно забавни аспекти на човешката природа. Той поставя звездата от „Клети създания“ Ема Стоун и нейните колеги пред голямо предизвикателство, с което те се справят блестящо.