Гостуването в България на продукцията “Един кон влязъл в бар” се превърна безспорно в сериозно театрално събитие. Причините за това са много, разбира се. Да започнем с промяната на цялостната перспектива на хоризонт пред публиката у нас. Най-изкушените зрители, не само на театър, но и на визуални изкуства, вече

свикнаха да получават, регулярна доза европейски театър

Инициатива и практика, които заслужават адмирации. С представянето, както на международни заглавия, така и с поканите към външни режисьори, се отвори едно ново възприятие към съвременното разбиране за живот на сцената. Надгради се сценографската естетика и механика. Но най-вече – обнови се актьорският и режисьорски език на работа. Той вече е в

пулсираща, открита и действена експресивност

За сметка на дългогодишните речетативни и често статични постановки, които влизаха в полезрението от репертоарните програми доскоро. В този смисъл “Един кон влязъл в бар” продължава тази традиция, обогатявайки я с немски характер и художественост.

Постановката на чеха Душан Парижек е в копродукция между Дойчес театър в Берлин и Бургтеатър във Виена, а актьорското присъствие е поверено на българина Самуел Финци. Той от дълги години събира овациите на немскоезичните зрители, като

един от най-добрите интернационални артисти в Германия

Драматургичният скелет също не е случаен и заслужава особено внимание. Става дума за абсолютния бестселър от последните години – “Един кон влязъл в бар” на израелския писател Давид Гросман. Появата на романа през 2014 г., прави Гросман световно известен с преводи на над 20 езика и наградата “Букър”. През последните няколко години българската публика с любопитство следи именно тези литературни адаптации на сцена, особено с фокус върху нови книги, чиято динамика

предполага сочна и вкусна сценична версия.

Тук можем да споменем “Чамкория” на Милен Русков (реж. Явор Гърдев), “Серотонин” на Мишел Уелбек (реж. Крис Шарков), “Плач на ангел” на Стефан Цанев (реж.Стоян Радев) и още много. За да бъдем докрай изчерпателни трябва да споменем, че най-вярната на международните театрални специалитети у нас публика, беше свидетел на

друга съвместна продукция между Парижек и Финци. Това беше спектакълът “Власт и съпротива” по романа на Илия Троянов, отново гостуващ от Дойчес театър.

В сърцевината на историята, която гостите на Народен театър „Иван Вазов“ видяха през миналия уикенд, този път е не политическата ситуация от миналото, а животът на стендъп комика Дов Гринщейн. Това е неговата последна публична изява, залезът на славата, раздялата с публиката и

в това махане за сбогом е всичко от пътя му досега

В името на това Дов Гринщейн е готов да бъде смел докрай, да изневери на желанието да бъде харесван. Надпреварването със суетата сякаш вече го е изморило. Това огледало вече не му е необходимо.

В последните си думи, всеки избира нецензурният, но кристален език на честността

И Дов го прави, и Финци като Дов го прави. Саркастичен е, неудобен е, блъсва те в лицето острата миризма на вулгарната обида. Няма нищо, което иронията и хуморът да не могат да осквернят – нито историята на страната му, нито травмите от миналото, нито семейните стереотипи. Всичко с еднаква сила трябва

да се разруши, да бъде подпалено в този прощален миг на публичен апокалипсис и за самия него

В това изпълнение българският актьор Самуел Финци е изключителен! В рамките на 2 часа и 30 минути –

свръх кондензирано театрално време за сам актьор на сцената,

той е не по-малко безпощаден.

Тук обаче трябва да отбележим и още една уговорка към „Един кон влязъл в бар“. Финци успя да приспособи за българския зрител историята, да я доближи, да я преведе. Със сигурност екстремно натоварващо усилие, предвид и без това твърде сложния, бъбрив и тромав немски текст.

Публиката (която не владее свободно немски език) на моменти се задъхваше да следи темпото в нюансите и сюжетите от близкото минало и далечно настояще на Дов. И именно тук, импровизациите от Самуел Финци на български, успяха да вкарат въздух. Защото на моменти

режисьорската работа отстъпваше пред очевидната невъзможност да се овладеят

прекалено дългите пазажи текст.

Ако сте от зрителите, които обичат добрия тон, задължителното толерантно встъпление към всичко, близко ви е деликатното назоваване на нещата, може би срещата с това представление щеше да ви влезе с шут в зоната ви на комфорт. От друга страна, ако действително сте били сред отсъстващите през двете поредни вечери на „Един кон влязъл в бар“ в Народния театър – пропусналите сте удоволствието от актьорската работа на Самуел Финци. Не просто да се изправи, буквално и преносно на ръце, да каже чрез виц най-страшните истини за живота си, но

да олицетвори в пълнота същността на актьорската работа – пълното себеразкриване пред публиката

Трейлър за България на „Един кон влязъл в бар“

Снимки: Народен театър „Иван Вазов“