„Медея“ не е просто спектакъл, а истинско преживяване. Магнетичната музика и завидната театрална динамика ни пренасят отвъд реалността. На сантиметри от зрителите, които са преки участници в действието, оживяват героите на Еврипид — жрицата на Хеката – Медея, и съпругът ѝ Язон. В тях на голямата сцена на Народен театър „Иван Вазов“ се превъплъщават Радина Кърджилова и Велислав Павлов.
Световноизвестният театрален режисьор и артистичен директор на британската компания „Cheek by Jowl“ Деклан Донелан гостува в България вече няколко години. През тази година той поставя за първи път представлението „Медея“ –
образа на едно крещящо чудовище – убиец от Античността.
В неговия „прочит“ обаче тя не е представена просто като героиня от митологията, а като съвсем реална личност, която се сблъсква с непосилно за нея изпитание. Тя е жена, чието съзнание е замъглено от гняв, болка и най-вече от страх от тотално унижение, което за нея е равносилно на смърт –
предателството на нейния съпруг.
Медея е загубила напълно здравия си разум, заради което пътят към светлината става все по-невидим. Тя все пак продължава да мечтае да остарее със съпруга си Язон и да отгледат децата си заедно. Всичките ѝ блянове се превръщат в пепел в един миг, когато открива, че той е нарушил клетвата си и я принуждава да напусне техните земи. Повлияна от емоционалното си състояние, тя е подтикната към разрушителни мисли. Така започва да крои планове, които силно вярва, че имат желязна логика… Дали обаче ще ги реализира пред публиката, вперила проницателен поглед в нея?
Радина Кърджилова разгръща всяка клетка от своя талант и подарява частица душа на всеки присъстващ на това представление. Прави го, обикаляйки сцената, търсейки отговори на хилядите си въпроси и слушайки гласовете на богините. В тях се превъплъщават Ана Пападопулу, Вяра Табакова, Радена Вълканова, Жорета Николова, Стефания Колева, Елена Иванова и Надя Керанова.
Обидата на Медея е толкова голяма, че трансформира не само душата, но и тялото ѝ. Почервеняла от ярост и с пресъхнали устни, актрисата пресъздава образ, близък до гениалността. Тя не просто съпреживява болката и обидата от изневярата, а и подтиква публиката да я изпита отблизо. Изричайки най-страшните си мисли на глас и докосвайки женските лица в залата, тя
провокира сълзи в очите на всяка една дама от публиката.
Проследявайки всеки нейни вопъл и всяка нейна глътка надежда, в главата ми изникнаха много въпроси. Дадох си сметка, че темата за изневярата е толкова обширна, че винаги ще бъде актуална и вероятно ще остане едно от деянията,
способни най-силно да разтърсят всяка човешка душа.
Но има ли начин да се избегне това? Има ли подходящ начин да се съобщи и обсъди? Със сигурност, когато обичаш другия, няма ситуация, в която подобна новина да бъде приета спокойно. Ами компромисите? Би ли простил? И какво действие изобщо би предприел, ако носиш отговорност не само за себе си, а и за децата си? Истината е, че не знаем пред какво предизвикателство ще ни постави животът и не можем да предвидим как бихме могли да реагираме —
дали реакцията ни ще бъде адекватна, или не?
Древногръцката трагедия „Медея“ разкрива една от най-крайните и немислими реакции — истинско жертвоприношение. Тук не става въпрос за самоубийство, което е често срещано в много филмови и театрални сценарии, а за погубване на живота на „плодовете на любовта“ – децата. „Способна ли е една майка да извърши такова нещо, мамо?“ — шептяха малките деца в публиката, сгушили се зад есенните палта на майките си.
Темата за отмъщението и наказанието е централна, когато говорим за това на какво е способен човек, когато обича. Също така, когато човек избира да следва демоните си и позволява на логиката да го води,
тя може да изглежда като добър съветник, но всъщност често се оказва лош господар.
Ако оставим за миг контекста на пиесата и се огледаме около нас, последните няколко години живеем в общество, което все по-често търси отговорите на най-важните въпроси, свързани с живота му, в интернет търсачките. Така с всеки следващ ден се отдалечаваме от идеята за естественото общуване – лице в лице. Потънали някъде дълбоко мрежата, не осъзнаваме, че постенно губим своето собствено съзнание. То сякаш бива заменени от един робот. Не се ли питате защо напоследък виждаме толкова много хора, които страдат от депресия, а разводите са се увеличили с напредването на дигитализацията? Точно така – промените носят своите последствия, а с тях идват и различните реакции. Ако разгледаме проблема през призмата на представлението, то можем да заключим, че драстичните промени могат да доведат до крайности. Образът на Медея разкрива „грозното лице“ на обществото – онова, което всеки тайничко се страхува да не придобие.
Следващата възможност за зрителите да станат част от „жителите на Коринт“ ще бъде на 24 октомври. Спектакълът ще се играе също на 16 и 17 ноември, а през декември ще има три дати – 11, 18 и 19 декември. Билетите вече са в продажба на касите на Народния театър, както и ТУК.
