Животът рядко е само черен или само бял. Често ни се налага да избираме между това дали да бъдем ,,добри‘‘ или ,,лоши‘‘, но обикновено не осъзнаваме, че посредата на тези решения се крият множество нюанси. Не винаги хората отговарят напълно на етикетите, които така бързаме да им залепим – винаги зад един ,,добър‘‘ или ,,лош‘‘ човек стои нещо много повече.
Това е и замисълът на ,,Злосторница: Част 2‘‘ – продължението на филмовата адаптация на едноименния мюзикъл. В нея режисьорът Джон Чу не се страхува да изследва всички тъмни сенки на своите герои и да постави под въпрос добре познатите ни понятия за това кое е добро и кое зло.
Снимка: Universal Pictures
През цялото време филмът беше изпълнен с енергия, цветове, запомнящи се и мелодични песни, както и с много настроение, което целеше да завладее всеки един зрител. По нищо не отстъпваше на първата част от вселената на ,,Злосторница‘‘, като според мен продължението дори успя да разгърне още по-подробно оригиналната история на ,,Вълшебникът в Страната на Оз‘‘.
Дългоочакваната прожекция беше част от фестивала ,,Киномания‘‘. Забелязах, че тя не беше просто поредното събитие от дългия списък на форума, а празник за малки и големи, които се снимаха пред огромния постер на ,,Злосторница" и бяха дошли облечени тематично в зелено, или розово.
През тези два часа имаше много сцени, които оставиха трайно впечатление на почитателите на хубавите мюзикъли. Една от тях беше финалът, когато може да се каже, че се случи нещо неочаквано – за първи път „злото“ победи и то не по начин, който да провокира или да намеква за несправедлив край. След една умело спретната политическа кампания срещу Елфаба (Синтия Ериво), тя доказа, че
справедливостта печели и че никога не трябва да се отказваш от живота.
Снимка: Universal Pictures
Може би това, което ми хареса най-много във ,,Злосторница: Част 2‘‘ беше, че фокусът си остава изцяло върху взаимоотношенията между Глинда ( Ариана Гранде ) и Елфаба. Въпреки, че продължението на филма се развива на фона на оригиналната история от ,,Магьосникът от Оз‘‘, това не беше основната сюжетна линия. Динамиката не се въртеше изцяло около Дороти и нейната дружина, с която се отправят на пътешестиве, а беше по-скоро като мимолетно вмятане, което е необходимо, за да се разбере цялата история на Елфаба и Глинда.
Както в първата част, така и в продължението на „Злосторница“ присъстваше силно темата за това колко е важно мнението на хората и как то може да те въздигне или напълно да те срине. Това е едно послание, което е доста актуално за нашата реалност и за политическите кампании, които се случват по света с единствената цел да очернят отсрещния опонент, защото не е удобен.
Снимка: Universal Pictures
„Злосторница: Част 2“ е създадена за любителите на мюзикълите, за почитателите на сантименталните истории и в голяма степен за децата, но това не означава, че не може да носи със себе си едно по-дълбоко послание, което да накара всеки един от нас да се замисли, че не всичко в този живот е категорично само черно или бяло.
