Ирина Флорин - певицата, която не спира да експериментира и изненадва, но никога не изменя на своя неповторим стил и звучене, напук на нашия все по-забързан свят, изпълнен с преходни трендове. Нейните харизма, искреност, талант и заразителен позитивизъм вече повече от три десетилетия озаряват българската музикална сцена и ни напомнят колко важно е по-често да си казваме „Мога“.
„Това, което ме е мотивирало да правя музика през годините, е моята публика и нейната взискателност“, сподели тя преди дни по време на нашата среща, малко преди да разкрие, че в момента подготвя нов албум и сформира нова банда, която ще представи следващата година.
Поемайки смело и отговорно ролята на публичната личност, тя се сблъсква както с безграничната подкрепа на феновете си, така и с хейта – и в социалните мрежи, и по улиците. Въпреки това - Ирина за миг не се замисля да се изолира от света или да спре да твори и да търси най-добрия баланс за себе си. „През годините съм намерила начин да съхранявам емоциите си. По-рано бях доста разпиляна и емоционална, но сега съм много по-концентрирана и целенасочена“, призна ми тя. Какво още ни разкри Ирина Флорин за своето развитие като артист можете да прочетете ТУК.
А сега - в този мрачен есенен ден, докато прибираме най-хубавите си летни дрехи, с които преди месеци посрещнахме на дансинга премиерата на afro house версията на една от най-емблематичните ѝ песни – „Докога“, нека видим как смело и без капка колебание Ирина отговори на зададените от нас блиц въпроси, позволявайки ни да надникнем още по-дълбоко в нейната артистична душа.
- Първият човек, който се обърна към мен с фамилията Флорин, беше...
- Димитър Керелезов, който първоначално променя фамилията ми от Флоринова на Флорина, докато аз сама не я смених на Флорин. Веднага след това медиите го разпространиха.
- Когато бях малка, мечтаех…
- Да се запозная с известни изпълнители.
- Родителите ми ме учиха…
- На труд и на постоянство.
- Заглавието на една песен трябва да бъде винаги…
- Кратко и ако може да носи някакво послание.
- Работата ми с Момчил Колев ме научи…
- На магия, вдъхновение и красота.
- Често се питам ,,Докога“…
- Няма да си давам възможност да почивам.
- ,,Има време за любов“, ,,има време за война“, но не ни остава такова…
- За себе си.
- Суетата е…
- Най-ужасното нещо.
- ,,Аз съм само цвят лилав“, а далеч от светлините на прожекторите съм…
- Просто Ирина.
- Последната книга, която прочетох на един дъх, беше…
- ,,1984“ на Джорд Оруел, която е и изключително актуална.
- Гмуркам се в ,,тъмнината вътре в мен“ всеки път, когато…
- Изпитвам някаква странна самота, болка или пък голямо щастие.
- След всякo ,,Пътуване“…
- Мисля за ново.
