- В момента подготвям нов албум и сформирам нова банда, която ще представя следващата година.
- През 2005 г. имах две нападения пред дома си.
- Трендът е като лак за нокти – постоянно трябва да го сменяш.
- На стил не можеш да се научиш – ако нямаш око за естетиката, трябва да се обърнеш към професионалист.
Снимка: Kino Kabana
Преди 35 години тя слага „Краят на началото“, за да се превърне в „Копринената жена“, която може „хиляди неща“ и не се срамува да пита „Докога, докога, докога?“. Тя е певицата, която за първи път вкара поп музиката в клубовете в България, оцветявайки всичко в „Цвят лилав“ – тя е Ирина Флорин.
Отдаденост, стил, сила, любопитство и талант, които полетяха във въздуха по време на срещата ми с нея, накараха вятърът да заспи за дълго. Въпрос след въпрос Ирина ме потопи в своите светове, пълни с изненади – този на певицата, сравнявана често от парижани с френската икона Милен Фармер, на модния дизайнер, спечелил наградата „Златна игла“ с изложбата от мебели и текстилни картини зад гърба си, но и на момичето, което не се страхува от нищо и с усмивка и надежда посреща всеки нов слънчев лъч.
„Наскоро станах посланик на кампанията „Промени Картинката“ – инициатива, която през последните пет години информира българите за мащаба и последствията от неправилно изхвърлени фасове“, сподели ми тя, вече и в ролята на активист, дълбоко поразена от гледките на опустошителните пожари, които това лято погълнаха Балканите.
Днес, след едно красиво лятно музикално пътуване по нашето Черноморие, изпълнено с много емоции, тя работи усилено по новата си песен, с която обещава да внесе цвят в мрачните ноемврийски и студени делници. А сега, в последния ден, когато се наслаждаваме на последните топли лъчи преди официалното настъпване на есента, нека ви разкрием нюансите, скрити дълбоко в душата на едно от най-запомнящите се лица на българската музикална сцена – Ирина Флорин.
- Една от най-емблематичните ви песни – „Докога“ от албума „В трето лице“ – оживява това лято в нова afro house версия. Как публиката я посрещна по време на вашето морско турне, от което се върнахте наскоро?
- Едно друго поколение го посрещна с изключителен позитивизъм, за което съм много щастлива. По време на концертите танцувахме много и се забавлявахме искрено заедно. Този ремикс събуди и интереса към оригинала на песента, като в момента и двете версии се въртят постоянно по радиата. Общо взето имат еднаква ротация, което означава, че сериозно се конкурират. (смее се)
- „Музиката, която правите, няма срок на годност“ – казвате, че сте получавали това признание неведнъж. Каква е тайната формула?
- Мисля, че всичко се свежда до това да бъдеш винаги искрен и да останеш верен на собствения си стил във времето. Според мен именно тази комбинация е единственият начин да задържиш публиката си – без да робуваш на трендове, както често правят много от младите изпълнители в момента. В България има много таланти, но все по-трудно се разпознават именно заради това. Трендът е като лак за нокти – постоянно трябва да го сменяш. Може да се окаже много опасен за един артист и да застраши цялата му кариера. Аз подкрепям експериментите, но смятам, че не трябва да се излиза извън очертанията на изграденото собствено звучене.
- Виртуалната реалност става все по-сериозно поле за изява на артистите в световен мащаб. Какви граници си поставяте вие в тази посока и как се справяте с хейт коментарите през годините – преди и след масовата употреба на социалните мрежи?
Снимка: Ivan Kolovos
- Вече повече от десет години не чета коментари, защото осъзнах, че когато си популярна личност, хейтът е неизбежен. С развитието на технологиите негативът само се увеличава и днес той често идва под формата на анонимни коментари, които разкриват вътрешния хаос у човека. През годините съм намерила начин да съхранявам емоциите си. По-рано бях доста разпиляна и емоционална, но сега съм много по-концентрирана и целенасочена. Що се отнася до границите в социалните мрежи – работя с екип и внимаваме да не правим нищо излишно, само за да присъстваме там. Винаги съм се стремяла да запазя личния си живот за себе си, въпреки че осъзнавам, че като публична личност е невъзможно да скрия напълно всичко.
- Вие винаги сте се стремели да бъдете различна – както с музиката, която създавате, така и с модните си линии като дизайнер. Какво е вашето мнение за мястото на модата в изкуството днес?
- Музиката и модата вървят ръка за ръка. От много години световните изпълнители налагат модни тенденции чрез своето творчество. Откакто се помня, на всеки мой концерт отделям много време, за да измисля визиите си предварително. Никога не повтарям тоалет на концерт. Ако го направя, винаги го комбинирам с други аксесоари или добавям някакъв различен елемент. Днес много артисти често копират визии, без да се опитват да изградят собствен стил, което, без да осъзнават, вреди на имиджа им. На стил не можеш да се научиш – ако нямаш око за естетиката, трябва да се обърнеш към професионалист.
- От малка се занимавате с музика. Помните ли кога за първи път си казахте: „Искам да стана певица“?
- Не помня дали съм си го казвала, но си спомням, че всеки път, когато грамофонна плоча зазвучеше вкъщи, аз стоях пред огледалото с четка за коса или дезодорант и пеех. Сега си давам сметка, че много естествено съм вървяла по пътя към себе си. Като тийнейджър слушах алтернативен рок, а по-късно, когато започнахме да имаме по-голям достъп до световна музика у нас, започнах да слушам и поп. Като мои идоли са били и все още са Дейвид Бауи и Елтън Джон.
- През годините като творец кое е това, което най-много ви е мотивирало и съответно демотивирало да работите?
- Това, което ме е мотивирало да правя музика през годините е моята публика и тяхната взискателност. Що се отнася до моментите на демотивация – имаше период, малко след спирането на телевизия M&M, когато поп музиката в България беше притискана от попфолка. Тогава се чувствах несигурна. Въпреки това никога не ми е минавало през ума да се откажа. В този период открих нов начин за себеизразяване чрез модата – тогава организирах първите си модни ревюта.
- Ремиксът на Вашата песен „Цвят лилав“ е всъщност първата българска клубна песен. С проектите, които имате зад гърба си, сте се доказали като артист, който не се страхува да експериментира. С какво още сте готова да се предизвикате?
- Винаги съм готова да експериментирам отново и отново – така се развивам и опознавам себе си още по-добре като артист. Преди около година заедно с моя екип пуснахме видеоклип, изцяло създаден с изкуствен интелект, към песента „Магия“, като ние бяхме първите у нас, които се осмелиха да направят подобен проект. В момента подготвям нов албум и сформирам нова банда, която ще представя следващата година. Със сигурност ще изненадаме публиката, но все още е рано да разкривам подробности.
- „Помни ме, запомни ме, ти магия наречи ми“ се пее в ,,Магия“. Кои са онези големи срещи в живота ви, които са оставили най-трайна следа у вас и бихте определили като истински магични?
- Тези, които определено промениха мисленето ми и ме накараха да се влюбя още повече в изкуството, бяха срещите ми с Милчо Левиев, Васко Василев, Дорина Марков, както и актьорите Маргарита Пехливанова, Аня Пенчева, Ицко Финци, Петър Слабаков, Стефан Данаилов и Николай Бинев. Когато учих в Руската гимназия в Плевен, всеки петък пътувах до София, за да гледам представления в Младежкия театър. Смело мога да кажа, че срещата ми с театъра се оказа решаваща за моето развитие като артист.
- А някога искали ли сте да излезете на театралната сцена?
Снимка: Ivan Kolovos
- Преди години участвах в телевизионната новела „Сватбата“, а по-късно и в „Седем часа разлика“. Тогава много ми хареса целият процес, така че с удоволствие бих приела и роля в театъра, ако ме поканят.
- Казвате, че най-важно е да „направиш място за любов в живота си“ или, както пеете, „…и без теб мога, само че искам с теб“. Кога любовта се превръща от просто чувство в избор?
- Любовта не се случва, когато я търсиш или когато стоиш и чакаш да я срещнеш, а докато създаваш спомени. Когато си на 20, по-лесно избираш с кого искаш да продължиш пътя си и си силно воден от емоциите, усещането и най-вече желанието за близост. Но с напредването на времето изборът става по-труден, защото приоритетите и очакванията на човек се увеличават с годините.
- Споделяте, че всеки артист, поемайки по пътя към публичния свят, неизбежно губи голяма част от приятелствата си. Кой е най-големият компромис в личен план, който ви се е наложило да направите в името на вашата кариерата?
Снимка: Ivan Kolovos
- Излизала съм на сцената в най-различни състояния – с висока температура, с гърлобол, но никога не съм си позволявала да отменя концерт в кариерата си. Най-честият компромис със себе си, който съм правила, е именно в името на приятелите си. Преди много години често оставах до късно с тях по нощните клубове – само за да прекарам време с тях. Помня, че ми беше много трудно да им казвам „не“ и да си тръгна рано. С времето обаче се научих да отказвам и да намирам баланс, така че да се чувствам добре.
- „Истинският лукс е да говориш това, което мислиш“ – казва големият дизайнер Джорджо Армани, с когото се сбогувахме в началото на месеца. Винаги ли сте успявали да си го позволявате във вашето творчество?
- Абсолютно, да. Може би сте чували – преди време направих дует с Азис, което предизвика изключително негативна реакция от част от моите фенове, докато неговите почитатели бяха в по-голямата си част положителни. Тогава, наблюдавайки нивото на толерантност, което оси българинът, си дадох сметка – особено неуспелият – че мрази всички публични хора, които вижда на екран. „Не помня дали съм го разказвала някога – вероятно досега не съм имала повод. През 2005 г. имах две нападения пред дома си. Един младеж ме удари по главата с тежка чанта, крещейки: „Аз те виждам по телевизията – мразя те!“, а след това други ме заплашваха да не се проявявам повече в ефир.
- Това ли беше причината да се отдръпнете от музикалната сцена малко след това?
- Не, причината беше, че родителите ми бяха болни и аз ги гледах до смъртта им. Може би това беше един от най-мрачните периоди в живота ми, към които не искам да се връщам. Ако ме питате дали съм се затворила след тези инциденти – и до днес винаги съм живяла почтено и честно и не съм смятала за необходимо да се изолирам от света заради каквото и да е.
- В този контекст, в интервю отпреди повече от десет години казахте, че не се страхувате от бъдещето - как стои този въпрос към днешна дата?
- Още повече – не се страхувам. Любовта и благодарността на публиката ме зареждат, а забързаният ежедневен ритъм не ме плаши – напротив, вдъхновява ме да се развивам все повече като артист.
- А кога се връщате назад и се питате „струва ли си да захвърлим всичко от преди“?
- С песента „Носталгия“ всъщност исках да кажа, че има неща, които можем да простим в хората, и има неща, които не можем – но ако успеем, това е лична победа. Днес в личен план се връщам към миналото само когато усещам липсата на мои приятели и родителите ми, които вече ги няма. Но не изпитвам носталгия към времето, защото виждам, че всеки нов ден е по-красив и по-ценен от предишния.
- Есента стъпка по стъпа пристъпва към нас. Какво бихте искали да ви донесе тя?
- Това е любимият ми сезон – ако някой казва, че пролетта е началото на нещо ново, за мен по-скоро това е есента. През ноември планирам да пусна нова песен, по която започвам да работя сега, и в същото време договарям дати за следващите си концерти, които ще обявя много скоро в социалните си мрежи. Така че се надявам всички тези предстоящи проекти да ми донесат много хубави емоции.
- С наближаването на октомври идва и Световният ден на музиката – ако съвременната музика можеше да бъде изобразена в една картина, как си я представяте – в какви цветове?
- Вихрушка от всевъзможни палитри.
