„Има хора, които се раждат с по-големи сърца, с по-дълбока мисъл и с по-голяма крачка от другите.“ – пише Мария Лалева в новия си роман „Пътища от огън“.
В свят, който самата тя нарича „бездуховен“, Лалева е от онези писатели, родени с таланта на истински изповедник – тези, които с лекота изправят читателя пред собствените му истини и го подтикват да поеме по най-трудния път - този към себе си. С всяка своя следваща книга тя разбива клишетата на материалния свят и се гмурка все по-дълбоко в тайнствата на човешката душа. Нейното слово - силно наситено с красива палитра от емоции - не просто разказва, а лекува, пробужда и ни напомня, че
със силата, с която сме родени, ние се учим да я губим, за да я изградим наново.
„Стигнах до този извод след големи и болезнени събития, с които съм се сблъсквала по пътя си. Тогава осъзнах, че не съм обръщала достатъчно внимание на малките сигнали, които душата ми изпращаше.“ - сподели ми тя с отворено сърце преди дни в един дълъг разговор с аромат на кафе и много паузи между редовете.
Снимка: Радио Велико Търново
Успях да си откъсна малко време в нейната компания почти в края на безбройните ѝ пътувания и срещи с читатели по повод „Пътища от огън“ - всяка една от които възприема като „съдбовна в живота си“. А коя от тях няма да забрави до края на живота си - можете да разберете ТУК.
А сега нека се потопим още по-дълбоко в нейния свят - от детската ѝ мечта до сънищата ѝ днес - в специалното БЛИЦ интервю, което тя даде за Арт Портал.
- Когато бях малка, мечтаех за….
- По-хубаво пиано.
- Чрез писането преоткрих…
- Себе си.
- Последният филм, който гледах…
Снимка:imdb
- „Уморените лъвове“ с Майкъл Кейн и Хайли Джоел Осмънт.
- От баба и дядо научих, че…
- Детството е вълшебство.
- Най-трудният избор, който съм направила „в тишината на разума“, е ...
- Да не съдя миналото.
- В сънищата ми светът е…
- Като истинския – пъстър, противоречив, ту кошмар, ту песен.
- Вървейки из големия град, най-ясно чувам…
Снимка:Никола Дечков
- Навсякъде – в големия и в малкия град – винаги чувам една и съща песен: човешката.
- Да простиш на себе си означава…
- Болка! Леко ти става чак след като го направиш.
- Книгата, към която винаги се връщам, е …
- „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес
- Най-красивият залез е този, …
- Който си подарил на себе си.
- Без любов не бих…
Снимка: Книгомания
- Преместила дори и една чаша.
- Истината боли, когато…
- Не си готов за нея.
- Иска ми се моите думи някой ден да са…
- Толкова честни, колкото искреност съм вложила, когато съм ги писала.
