Да се докоснеш до човек, който искрено обича работата си и съзнателно остава в нея въпреки всички препятствия по пътя си – това е нещо все по-рядко срещано днес, във времена, когато изборите на човека изглеждат все по-преходни. Радина Кърджилова бих определила като един от онези „застрашен вид“ артисти, които историята често разпознава като едни от най-талантливите. В очите ѝ гори нестихващ пламък, който тя владее с такава сила и финес, че за секунди успява да хипнотизира всеки зрител, както в театралните зали, така и в киносалоните.
Снимка: „Бащата“ / снимка: Стефан Н. Щерев
„Силно вярвам в интуицията си и още при първи прочит знам какво трябва да направя, но не знам дали ще мога да го постигна – защото си давам ясна сметка, че актьорската игра е отборна игра и не всичко е в моите ръце“ – сподели ми тя, отвеждайки ме на пътешествие зад кулисите - от репетициите с професор Пламен Марков и Ивайло Христов в НАТФИЗ, та чак до днес в Народния театър.
През този театрален сезон Радина Кърджилова се бе заела с немалката отговорност да изгради два главни „крайни образа“ – тези на Хеда Габлер и Медея, които разгръщат всяко парченце талант, напиращо в нея. Тази пролет тя изгря с пълния си блясък и на малкия екран с филма „Те, вълните“ – семейно-криминална история, режисирана от Неда Морфова, която ,,ни потопи в дълбините на душите ни“.
Ден преди рождения си ден – 17 юни, тя ни разказа неиздавани досега и изключително интересни подробности за своите многопластови превъплъщения – можете да ги откриете ТУК. За финал, по традиция я предизвикахме и с няколко блиц въпроса, за да ви дадем възможност да надникнете още малко в света на Радина, изтъкан от хиляди пластове изкуство.
- Като дете вярвах…
- В приказките.
- Театърът ме научи…
- На свобода.
- Броя до 3 винаги преди….
- Никога не го правя.
- Ако можех да отида на „Разходка с Гогол“…
„Разходка с Гогол“ / Снимка: Стефан Н. Щерев
- Щях да мина през всичките му страници.
- Преди да чуя ,,Камера работи!“…
- Се сепвам.
- Цената на славата е…
- Няма такава.
- През погледа на децата си виждам…
- Себе си.
- Книгата, която мога да предпочитам по няколко пъти…
-„Гениалната приятелка“ на Елена Феранте.
- Презареждам се след…
Снимка: „Разходка с Гогол“ / Снимка: Стефан Н. Щерев
- Преставление.
- Смирение намирам в…
- В Бога.
- Най-трудната дума за казване е…
- Вярвам ти.
- От утре…
- Ставам на 39.
