Всяка негова театрална постановка е истинско събитие, за което се говори дълго. Проницателността и емоционалната интелигентност, с които Стоян Радев подхожда към работата си, печелят възхищението на поколения любители на изкуството. Проектите му ни дават възможност да сложим „стоп“ на забързания ни свят, пренаситен с шумове, гръмки лозунги и клишета, и да се вслушаме във „виковете“, идващи от най-дълбоките кътчета на душата ни. Тези, които често умишлено подминаваме от страх да не разрушим „удобната“ си представа за щастие.
„Всеки текст, върху който работя, има своя различен смислов нюанс и аз се опитвам да го открия, да му остана верен, да го явя по най-специфичен начин. Не искам зрителите да идват на спектаклите ми, за да видят това, което познават и са харесали някога. Радвам се, ако не ги интересувам аз, а това, което става на сцената, заради собствената му вълнуваща истина, която не е догматична, а жива и изненадваща отново и отново“ – сподели ми господин Радев часове, след като получи номинация за „Икар“ в категория „Режисура“ за спектакъла „Берлин, Берлин“.
Снимка: Георги Вачев
Той ме потопи в своя свят, изпълнен с много репетиции, срещи и безброй „нови страници“, които го вдъхновяват да не спира да поставя представление след представление в град след град. Откровеността му и любовта му към театъра оставиха трайна следа в съзнанието ми. Накараха ме да мечтая за една реалност с по-малко етикети и с по-истински послания, в която да подаряваш изкуство е част от петте езика на любовта.
Запознавайки се с неговия подход отблизо като режисьор – да не се подчинява на идеологии и да ги открива там, където има престорена невинност и истина – го върнах назад във времето със своите БЛИЦ въпроси - в годините преди да прекрачи прага на НАТФИЗ през 1998 г. в класа на Красимир Спасов. За какво е бленувал най-много Стоян Радев преди да започне своя дълъг път в театъра – „съдбовно смешен по най-сериозен начин“ – и какво търси в очите на любителите на изкуството – разберете в следващите редове.
- Зад името Стоян Радев стои…
- Срамежлив и меланхоличен човек с учудващо постоянство в публичните изяви.
- Като ученик мечтаех…
- Да мога да изразя това, което ме вълнува.
- Пиесата, която мога да препропречета хиляди пъти и да открия винаги нещо различно, е…
- Всяка добре написана пиеса.
- Часове преди премиера обикновено…
Снимка: Личен Архив
- Крача насам-натам.
- Когато „Всички малки светлини“ загаснат…
- Те за малко отиват някъде другаде, после се завръщат.
- Между редовете на сценария често откривам…
- Възможност.
- „За свободата и смъртта“ говоря, за да…
Снимка: Христо Чучков
- Празнувам живота.
- Последният път, в който застанах зад камера…
- Си казах, че ми е време за сцената.
- Най-красивото „Нормално“ е…
- Цялостната личност, за която мечтаят психоаналитиците - онази с приетата като част от хармонията сянка.
Снимка: Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" - Пловдив
- Винаги благодаря за…
- Доверието.
- „Палачи“ на нашето време са…
- Прекалените светци.
- В очите на публиката търся…
Снимка: Петър Петров
- Разбиране.
- С малко усилие всеки ден се опитвам да…
- Намеря смисъл и повод за шеги с този смисъл.
