Неотдавна бе установено, че корицата на книга, съхранявана в музей в Съфолк, е направена от кожата на мъж, обесен заради убийство преди почти 200 години. Уилям Кордър е осъден за смъртта на жена през 1827 г., което шокира Великобритания и става известно като „Убийството в Червения хамбар“.
Кураторите на музея Moyse's Hall в Бъри Сейнт Едмъндс осъзнават, че книгата, която се е намирала на рафт в офиса, е била пренебрегната, но сега вече е изложена.
Тя е дарена преди десетилетия от семейство, което има близки връзки с хирурга, анатомизирал тялото на Кордър.
Какво знаем за Уилям Кордър и убийството, което вълнува и до днес?
Уилям произхожда от семейство на фермери-арендатори от средната класа в село Полстед, между Ипсуич и Съдбъри. На 22-годишна възраст, когато двамата с Мария Мартен стават любовници, той е глава на семейство Кордър. Мария, която била на 24 години и живеела в дома си с баща си - ловец на къртици, мащеха, сестра си и малкия си син, може би е виждала в младия Уилям средство за бягство.
През 1827 г. той измисля план за бягство, като казва на Мария да се срещнат в Червената плевня във фермата на семейство Кордър, след което да заминат за Ипсуич.
Мария не е видяна повече, а Уилям изчезва.
В крайна сметка младият мъж напуска Съфолк и пише на семейство Мартен, че е избягал с Мария на остров Уайт. В действителност той се е укривал край Лондон, а любовницата му била погребана на мястото на срещата им, след като е била простреляна във врата.
Снимка: Getty Images
Почти година по-късно легендата разказва, че Ан Мартен сънувала, че доведената ѝ дъщеря е мъртва и се намира в Червения хамбар.
Бащата на Мария разкопал мястото с лопатата си и открил останките ѝ.
Докато се провеждало издирването, един редактор на вестник подал сигнал, че познава човек на име Уилям Кордър.
„На практика той бяга, а теорията е, че е самотен и пуска обява във вестника с молба за нова съпруга“, казва Дан Кларк, отговорник за културното наследство в музея Moyse's Hall. В него се съхраняват много артефакти от „Убийството в Червения хамбар“, включително две книги, покрити с кожата на Кордър.
Младият мъж все пак е изправен пред съда в Бъри Сейнт Едмъндс по 10 обвинения в убийство. Всяко от тях се основава на различна версия за смъртта на Мария, за да се увеличи шансът за осъдителна присъда.
В своя защита той твърди, че Мартен се е самоубила, като по този начин обвинява мъртвата жена в углавно престъпление. Той е признат за виновен след двудневен процес. В последното си признание обаче казва, че е застрелял любимата си случайно по време на спор.
Снимка: Getty Images
Смята се, че 7000 до 10 000 души са дошли да видят обесването му пред затвора в 12:00 часа на 11 август 1828 г., пише BBC. По-късно същия ден хората се редят на опашка, за да минат покрай тялото му в градската зала Shire Hall.
„Имаше толкова много хора, че според разказа не можеха да го изкарат извън затвора, затова се
налага да пробият дупка отстрани на сградата и да направят временно скеле“,
казва г-н Кларк.
Обществената интрига около убийството в Червения хамбар предизвиква книги, пиеси и музика и прониква в културата на истинските престъпления и до днес. Вероятно тя се подхранва отчасти от възможността да застанем лице в лице с образа на Кордър - със затворени очи и разширени ноздри. Смъртната му маска се съхранява в Moyse Hall и Norwich Castle.
В продължение на много години, докато накрая не започва да се разпада,
скелетът му се използва за обучение на студенти по медицина
в болницата в Западен Съфолк.
Две книги са били покрити с кожата му, а част от скалпа на мъжа, с включено ухо, е била съхранявана като ужасяващо украшение. Всички те се намират в Moyse Hall.
