Докато кралицата на бурлеската Дита фон Тийз подготвя ново шоу в Лондон, това изкуство – смесица от блясък, стриптийз и хумор – отново се радва на интерес. Междувременно обаче дебатът около него не стихва.
Това изкуство, съчетаващо винтидж блясък, кокетен стриптийз и намигваща самоирония, сякаш постоянно се връща и отново избледнява от модата. Беше изключително популярно в началото на 2000-те, след което потъна в сянка. „Когато е нужна като форма на дискурс, бурлеската излиза на преден план“, казва Джаки Уилсън, доцент по изпълнителски изкуства и джендър изследвания в Университета в Лийдс.
През последните години
във Великобритания бурлеската бе засенчена от драг шоутата,
но няколко нови големи продукции подсказват, че тя може би отново влиза в светлината на прожекторите.
„Мисля, че преживяваме истински ренесанс – по цял свят“, казва пред BBC изпълнителката Тоска Ривола. Тя би трябвало да знае най-добре – нейното шоу Diamonds and Dust, „наративна бурлеска“, в която участва Дита фон Тийз, току-що стартира в Лондон. И макар Дита да е символ на бурлеската, дори тя достигна до нова аудитория, благодарение на участието си като „фея кръстница“ във видеото към песента Bejeweled на Тейлър Суифт от 2022 г.
Скоро предстои и премиерата на Burlesque the Musical в Уест Енд – сценична адаптация на филма от 2010 г. с Кристина Агилера и Шер. В същото време на прочутия фестивал в Единбург това лято ще се проведе първият International Burlesque Festival в отговор на
„значителния ръст на бурлеск-продукции“ през миналата година.
А в САЩ, където 'ултра-глам' версията на бурлеската се запази по-дълго, също се наблюдава нова вълна – когато афтърпартито на Met Gala е фокусирано върху бурлеск изпълнение на Teyana Taylor и FKA Twigs, става ясно, че това отново е нещо горещо и не е остаряло.
Снимка: Chris Davis Studio
Носталгия или нова вълна?
Много от новите проекти изглеждат ретро: връщане към периода преди 20 години, който сам по себе си черпи вдъхновение от по-древна епоха. Не е ли този ренесанс част от по-широка милениъл носталгия? Burlesque the Musical очевидно е насочен към същата публика, която се вълнува от сценични версии на филми като Mean Girls, Legally Blonde и Clueless. А фактът, че Дита все още е главната атракция в Diamonds and Dust, подсказва повече връщане назад, отколкото напредък.
В социалните мрежи бурлеска също има – най-вече в Instagram и TikTok, но няма много доказателства, че Gen Z преоткрива или преосмисля жанра.
Кратка история на бурлеската
Бурлеската води началото си от Викторианска Великобритания и по-специално мюзикхола и водевила. През 1868 г. трупата на Лидия Томпсън – The British Blondes – пристига в Ню Йорк и предизвиква сензация със своята смесица от пародия, хумор, песни, танци и разголени костюми.
„Бурлеската е по същество революционно феминистко изкуство – преоткриване на женската сексуалност“, казва Кей Зийблър от Университета в Небраска.
„Думата идва от италианското burla – сатира, а първите изпълнителки са били суфражетки,
които целят да заемат публично пространство и да не бъдат ограничавани от патриархални норми“.
В САЩ с времето акцентът се измества към стриптийза. В Европа също се развива паралелна линия – особено в кабаретата на Париж и Берлин в края на XIX век.
Снимка: Getty images
От погледа на мъжете до женска сцена
През 90-те години в САЩ се заражда нео-бурлеската. С филми като Moulin Rouge и Chicago жанрът преживява възход – вече създаван от жени за жени.
„През 90-те бях обект предимно на хетеро мъжкия поглед“, спомня си Дита фон Тийз. „Около 2002 г. фен базата ми се измести към жените. Мисля, че
бурлеската им даде „разрешение“ да се наслаждават на блясъка и да прегърнат своята чувственост“.
Авторката си спомня това време добре – корсети, мрежести чорапи, пера и перлени гердани, които крещят „2005-та“. С популярността идва и критиката: това изкуство ли е, или просто визуален флирт? Не се ли възпроизвеждат старите патриархални норми – жени в корсети и жартиери за „зрелище“?
Съпротива срещу комерсиалната версия
Важен аргумент: нео-бурлеската е създадена от и за жени (и гей мъже). Тя използва езика на класическата хетеросексуалност, но в безопасна и самоиронична среда. Има и друга, по-бунтарска страна: от Пенни Аркейд в Ню Йорк до австралийския феминистки колектив Hot Brown Honey, където бурлеската е сатира, протест, политическа критика.
Снимка: Alamy
Става ли бурлеската по-регресивна?
Тази радикална версия изглежда по-съвременна – близка до драг сцената, куиър културата и движенията за разнообразие и приобщаване. Но някои от новите представления изглеждат... старомодни.
Burlesque the Musical още не е премиерно представена, но според ранни отзиви от Манчестър, сюжетът е запазен като хетеро любовна история, с бляскави прашки и танци без много контекст.
„Наистина виждам феминистката стойност на бурлеската. Това е важно
безопасно пространство, където жените могат да разсъждават върху телата си“,
казва Джаки Уилсън.
Diamonds and Dust оставя впечатление за нещо ретроградно. Макар и етнически разнообразен, съставът показва почти един и същ тип красота – слаби, дългокраки, пищни, дългокоси жени в розово и брокат. Представлението е зрелищно, но далеч от разнообразието– повече като шоу на Victoria’s Secret, отколкото радикално изкуство.
Огледало на женската сексуалност – или на мъжките очаквания?
Зийблър критикува комерсиалната бурлеска като „празна, пасивна, потисната версия на женската сексуалност“. Такава кокетна женственост според нея е „патриархален сценарий“, в който жените вярват, че „силата им е в сексуалността“. Но колко ограничена е тази „власт“?
Истинският феминистки заряд е в малките сцени
Уилсън подчертава, че
бурлеската никога не е изчезвала – просто продължава да живее в общности, където тя действително е овластяваща.
„Днес бурлеската включва куиър хора, по-възрастни жени, млади мъже, транс общността, работещи жени“, казва тя. „Всеки, който иска да преосмисли какво означава да си секси, какво означават стереотипите и тропите“.
Този нов стил, създаван от аматьори, е на светлинни години от лъскавите, пречистени спектакли и носи истинския потенциал на бурлеската като изкуство и форма на социален коментар.
