„Първичен инстинкт“
„Лудия Макс“
Действието на всички филми от поредицата — от първия, издаден през 1979 г., до най-новия от 2024 г. — се развива в сравнително недалечно бъдеще в Австралия. Страната е потопена в състояние на пълен социален разпад вследствие на глобална война, екологични катастрофи и недостиг на природни ресурси. Въпреки че петте филма от поредицата представят различни аспекти на този разрушен свят, те в голяма степен се фокусират върху по-малките конфликти и персонални драми, разиграващи се в този футуристичен пейзаж от ада.
Първият филм, издаден през 1979 г. в САЩ, е изключително успешен класически проект на Джордж Милър. За разлика от американската премиера, филмът се нуждае от повече време, за да бъде представен в Европа. Всъщност, чак през 1982 г. антиутопията с Мел Гибсън в главната роля се появява на голям екран във Франция, но с ограничение за зрители над 18 години. Освен това, от оригиналната версия на филма са изрязани шест минути.
„Барби“
През лятото на 2023 г. филмът „Барби“ се сблъска със сериозни препятствия по време на международното си разпространение, след като беше изтеглен от киносалоните в Алжир. Това действие се вписва в нарастващия списък от държави, които, въпреки глобалния успех на летния блокбъстър, забраниха филма поради теми, свързани с пола и сексуалността, или заради предполагаемото използване на фалшива географска карта. Това съобща Le Monde.
На 10 август 2024 г. властите в Кувейт обявиха забраната на филма с мотива, че той предава „идеи и убеждения, чужди на кувейтското общество и обществения ред“. Според изявление на правителствената информационна агенция KUNA, в обоснованието не са посочени конкретни сцени, считани за неприемливи.
Същевременно във Виетнам преди премиерата на филма бе обявена забрана на „Барби“ поради сцена, в която се показва карта, изглеждаща като илюстрация на териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море. Студио Warner Bros. оспори този аргумент, описвайки изображението като „детска рисунка“.
„Екзорсистът“
„Екзорсистът“ е класически филм на ужасите, премиерно показан през 1974 г., който и до днешен ден остава хит сред почитателите на страшните истории. Режисиран от Уилям Фридкин с Линда Блеър в главната роля, филмът спечели две от десетте си номинации за „Оскар“. Въпреки значителния си успех, „Екзорсистът“ е бил забранен в не по-малко от три държави: Малайзия, Сингапур и Обединеното кралство. Последният случай е особено любопитен, тъй като до 1999 г. е била наложена забрана на видеоиздаването на филма. На боксофиса „Екзорсистът“ събира над 441 милиона долара — впечатляващ резултат, особено за филм от този жанр и епоха.
„Последното изкушение на Христос“
Премиерата на религиозния филм на Мартин Скорсезе „Последното изкушение на Христос“ през 1988 г., с участието на Уилем Дафо и Харви Кайтел, бе подложена на цензура в поне четири държави по света. Както често се случва с теми, свързани с религията, филмът предизвика значителни спорове и не направи изключение. Произведението беше забранено в Израел, Чили, Сингапур и Филипините, докато някои от сцените му бяха цензурирани в Аржентина, Мексико и Турция. Въпреки контроверзията около съдържанието, филмът получи номинация за „Оскар“. В боксофиса обаче „Последното изкушение на Христос“ реализира скромните 8 милиона долара в световен мащаб.
„Калигула“
През 1980 г. режисьорът Тинто Брас представя „Калигула“, филм, който разглежда живота на римския император Калигула и използва тази историческа личност като фон за изследване на еротичния упадък на Рим от онова време. Тази копродукция между САЩ и Италия предизвиква значителни спорове и е забранена в Исландия, Канада, Австралия, Беларус и Русия, където е разрешена едва през 1993 г. Забраните са наложени поради съдържанието на сексуални сцени и насилие.
„Портокал с часовников механизъм“
„Шифърът на Леонардо“
„Последно танго в Париж“
„Великият диктатор“
Класиката на Чарли Чаплин „Великият диктатор“ завладява с революционната си смелост и оригиналност. През 1940 г., в разгара на Втората световна война, Чаплин създава този провокативен филм. В него той се подиграва с Адолф Хитлер. Въпреки амбициозната си цел, филмът среща студен прием в Съединените щати, а в Европа е обект на строга цензура от страна на нацисткия диктатор. След края на войната през 1945 г. „Великият диктатор“ започва да се прожектира в европейските кина. Испания изчаква дори до 1976 г., за да представи този шедьовър, който е номиниран пет пъти за „Оскар“.