- Пътят към истински растеж минава през създаването на уникални стимули за посещаемост.
- Погрешно схващане е, че киното може да съществува като вакуум от чиста измислица, напълно отделен от света.
- Ако искаме бъдещите поколения да ценят киното като преживяване, трябва да инвестираме в първите им „срещи”.
- Съвременната публика вече не възприема киното в строги категории.
След като по-рано тази седмица ви разказахме за ключовото сътрудничество между MCF Megacom Film и стрийминг платформата 7Arts.bg, което има потенциала да промени изцяло начина за дистрибуция на филми в България, днес ви „запознаваме” с един от хората, които стоят зад иновативната идея.
Игор Станкович е изпълнителен директор на дистрибуторската фирма MCF Megacom Film, създател и организатор на цели 8 филмови фестивала на Балканите. Ако оставим професионалната квалификация настрана, можем да го опишем просто като човек, който е посветил живота си на идеята да превърне качественото кино в достъпно развлечение за всеки.
След бомбардировките на НАТО през 1999 г. секторът му предоставя възможността да започне отначало – да гради в полза на останалите. Той пък сграбчва този шанс и вече повече от 2 десетилетия работи, за да възпита публиката на специално отношение към седмото изкуство и да превърне киното в едно наистина запомнящо се преживяване.
Снимка: Kombank Dvorana
- Здравейте, г-н Станкович. Разговаряме малко след като обявихте партньорството между MCF Megacom Film и стрийминг платформата 7Arts.bg. Стартирате със заявката, че ще промените начина, по който филмите достигат до своята публика. Разкажете ни малко повече за плановете си.
- Нашата основна цел е да вдъхнем нов живот на кинопреживяването в България, превръщайки го в динамична и културно значима дестинация, която надхвърля традиционните предложения на студиата. Вярваме, че пътят към истински растеж минава през създаването на уникални стимули за посещаемост, които надхвърлят рамките на самия екран. В съответствие с тази визия сме
подбрали разнообразен и завладяващ списък с премиери,
включващ заглавия като „The Christophers“, „Levitucus“, „Her Private Hell“, „The Wrong Girls“ и „Minotaur“. Особено сме развълнувани да споменем още „Горчива Коледа“ на Педро Алмодовар и „Нина Роза“, който има силен регионален резонанс. Очакваме и двата филма да докоснат дълбоко сърцата на българската публика. Тази стратегическа комбинация ни позволява да преодолеем различията между масовата привлекателност и нишовата любознателност на фестивалния кръг, осигурявайки значителен културен и търговски отпечатък. В крайна сметка, целта ни е да утвърдим киното като подбрано пространство за уникално и многостранно разказване на истории, което не се поддава на тесни категоризации.
- В „Нина Роза”, един от филмите, до които ще успее да се докосне българската публика, благодарение на сътрудничеството между MCF Megacom Film и 7Arts, е детайлно разгледана темата за принадлежността. Как бихте коментирали тенденцията киното да ни подтиква да се връщаме към корените си?
- На българския пазар наблюдаваме силен отзвук към истории, които разглеждат въпросите за произхода, свещеността на паметта и проникновената емоционална тежест на завръщането в родината след десетилетия на отсъствие. В „Нина Роза“ това тематично изследване е изключително силно, тъй като пряко отразява преживяното от българската диаспора – хора, които са се установили в чужбина, но се чувстват принудени да се примирят с миналото на своите предци и с националната си идентичност.
Филмът изразява уникален български емоционален пейзаж, като се движи между присъщото напрежение между заминаването и завръщането у дома и трансформиращата сила на разстоянието върху чувството за принадлежност. Пристигането на главния герой, който се завръща след тридесет години, за да се впусне в размишлението над въпроси, вплетени в местната културна тъкан, придава едно ниво на автентичност, което очакваме да резонира дълбоко с местната публика. В крайна сметка вярваме, че „Нина Роза“ е в синхрон със съвременната тенденция в киното - размисъл върху предците. Това не е просто повърхностна носталгия, а задълбочено проучване на трайната същност на българската идентичност и сложността на сблъсъка с наследството при завръщането.
- В „Горчива Коледа”, който ще се появи по кината у нас в края на май (отново благодарение на партньорството), на преден план е връзката между измислица и реалност. Изхождайки от това - кой според вас е най-големият мит за киноиндустрията, който се разпространява в наши дни?
- Най-разпространеният мит в съвременната филмова индустрия е представата, че публиката се обръща към художествената литература единствено като средство за бягство от реалността, без да изпитва желание за осезаема връзка с преживяната действителност. Дори в рамките на силно стилизирания авторски филм „Горчива Коледа“ на Педро Алмодовар
зрителите непрестанно търсят фундаменталната емоционална и психологическа истина,
която се крие зад наративните похвати. Това, което се оказва особено завладяващо в творчеството на Алмодовар, е неговото майсторство в изобразяването на пресечната точка, където изостреното чувство за разказване на истории и визуалната изтънченост остават закотвени в дълбоко човешки разпознаваем афект. Това присъщо напрежение е причината, поради която границата между фикцията и реалността в неговото творчество продължава да има толкова значителна релевантност за съвременната публика. В крайна сметка истинското погрешно схващане се отнася до самата същност на киното: заблудата, че то може да съществува като вакуум от чиста измислица, напълно отделен от света. На практика филмите с най-голям културен отзвук са онези, които използват фикцията като прецизно конструирана леща, за да пречупят автентични емоционални преживявания дори когато представянето остава смело, стилизирано или откровено театрално в своето изпълнение.
- Венсан Касел и Изабел Юпер са имена с утвърдено международно присъствие. До каква степен тяхното участие влияе върху стратегията Ви за позициониране на „Паралелни истории“ на различни пазари, включително и на българския?
- Звезди като Венсан Касел и Изабел Юпер са стратегически важен елемент от нашия подход, като не замества завладяващия сюжет, а действа като мощен усилвател в разнообразните пазарни условия. Тяхното участие незабавно повишава международната известност на „Паралелни истории“, осигурявайки ниво на престиж и признание, което е от съществено значение за ориентирането в една все по-наситена кинематографична среда. Конкретно на българския пазар утвърдени имена от този калибър са от решаващо значение за привличането на първоначален интерес от страна на публиката и за оптимизиране на позиционирането на филма в киносалоните. Те ни позволяват ефективно да преодолеем различията между специализираната артхаус чувствителност и по-широката достъпност, като създават чувство на любопитство и доверие дори сред зрители, които иначе биха останали в периферията на авторското кино. В същото време оставаме взискателни, за да гарантираме, че нашата стратегия не зависи изцяло от силата на звездите. Тяхното участие е безпроблемно интегрирано в изтънчена рамка за позициониране, която дава приоритет на уникалната наративна идентичност и артистичната цялост на филма. В България това означава да използваме тяхното глобално признание като културен портал, но в крайна сметка разчитаме на вътрешната сила на разказа и кинематографичното преживяване, за да поддържаме публиката ангажирана.
Снимка: TANJUG/JADRANKA ILIĆ
- Компанията Ви е разпространител на филми на компании от ранга на Disney и 20th Century Fox? Пред какви предизвикателства Ви изправя това и има ли специфични правила, които трябва да следвате?
- Сътрудничеството с големи световни компании като Disney и 20th Century налага високо ниво на структурна съгласуваност и международна последователност, което ни задължава да работим в рамките на строго определена оперативна структура, регулираща дейността ни на територията на Балканите. Основното предизвикателство се крие в
централизирания характер на стратегиите за разпространение на студиата,
при които параметри като прожекционни прозорци, маркетингови активи и комуникативен тон се координират с голяма прецизност в глобален мащаб. Вследствие на това нашата стратегическа маневреност като местен дистрибутор е естествено по-ограничена, отколкото при независими проекти, което пренасочва нашата основна цел към прецизното и дисциплинирано изпълнение на предварително установена международна визия. Работим съгласно строги протоколи за спазване на правилата, които включват ограничения за разгласяване, синхронизирано публикуване на прессъобщения и използване на конкретни визуални материали. Спазването на тези изисквания е от съществено значение за поддържането на целостта на марката в световен мащаб и изисква изключителна степен на вътрешна координация и прозрачна комуникация с нашите партньори в разпространението, за да се гарантира, че всяка кампания протича безпроблемно. Тази структурирана среда предлага явното предимство да си сътрудничим с едни от най-влиятелните студиа в света, като се възползваме от присъщия им глобален импулс и несравнимата популярност сред публиката.
Нашият фокус остава постигането на стратегическо равновесие:
спазване на строгите им стандарти, като същевременно се реализират ефективни локални инициативи, които максимизират културната релевантност и поддържат значимо взаимодействие в рамките на нашите конкретни пазари.
Снимка: Tanjug/ Dragan Kujundzic
- Завършили сте факултета по икономика в Прищина и сте работили като данъчен инспектор, но след бомбардировките на НАТО от 1999 г. се връщате към старото си увлечение - киното. От дете ли имате афинитет към него?
- Да, киното винаги е било важно за мен - още преди да се превърне в професия. Дори докато учех икономика, а по-късно работех в областта на данъчното облагане, филмите бяха нещо, с което поддържах тясна връзка – предимно като зрител, но и като човек, очарован от начина, по който се изграждат историите, а също и от това как преминават през различните култури. Периодът след 1999 г. подтикна много хора от региона да започнат отначало. За мен той се превърна и в момент на яснота относно посоката и приоритетите. Не бих го описал като внезапна промяна, а по-скоро като завръщане към нещо, което винаги е било налице. Киното не беше нова страст, а стара, която постепенно стана невъзможно да се игнорира. С течение на времето то се превърна от нещо, което наблюдавах с интерес - в нещо, към което исках активно да допринеса, особено в регион, където
филмът може да играе толкова важна културна и емоционална роля.
- Вече над 2 десетилетия името ви се свързва не само с разпространение на филми, но и с различни фестивали, сред които и този на детското кино. Защо то заема толкова голямо място в сърцето ви?
- Вече повече от две десетилетия работата ми наистина се простира отвъд дистрибуцията и обхваща създаването на културни платформи, а KidsFest е една от най-значимите части от това пътуване. Детското кино заема много специално място за мен, защото представлява първият емоционален и въображаем контакт, който хората имат с киното. На KidsFest ние не просто прожектираме филми, а
формираме ранни кинематографични преживявания,
които могат да повлияят на това как младата публика възприема разказването на истории в следващите години. Приемам отговорност много сериозно. Това е и жанр, който е изключително честен. Филмите за деца изискват яснота, емоционална истина и въображение без цинизъм, което ги прави творчески много чисти. В много отношения те ни напомнят защо киното изобщо има значение. През годините работата ми по Kids Fest затвърди убеждението ми, че развитието на публиката започва рано. Ако искаме бъдещите поколения да ценят киното като преживяване, трябва да инвестираме в тези първи „срещи”, а детските филми са мястото, откъдето започва това пътуване.
- Създавате първия по рода си филмов фестивал в Белград при това без подкрепа от местната администрация. Бихте ли определили първото му издание като успех и какво сте подготвили за следващото?
- Първото издание на Белградския филмов фестивал беше преди всичко доказателство за жизнеспособността на идеята. Ние го създадохме самостоятелно - без подкрепата на местната администрация, водени от убеждението, че Белград е готов за едно по-добре подбрано, международно и амбициозно филмово преживяване. В този смисъл бих го определил като абсолютен успех не само заради реакцията на публиката, но и защото той веднага установи ясна идентичност и значимост.
Това, което потвърди концепцията, беше реакцията към тазгодишната програма. Билетите за откриващия филм „Баща, майка, сестра, брат“ на Джим Джармуш, носител на „Златен лъв“ от Филмовия фестивал във Венеция през 2025 г., бяха напълно изчерпани, което зададе тона на целия фестивал. Наред с това селекцията събира някои от най-уважаваните съвременни гласове в киното, включително Парк Чан-ук, Франсоа Озон, Тарик Салех, Мишел Франко, Клер Дени, Наоми Кавасе, Фатих Акън, Пабло Траперо, както и братята Дарден и Агнешка Холанд. В същото време фестивалът отвори пространство за ново поколение режисьори като Кристен Стюарт, Харис Дикинсън, Ева Виктор, Мери Бронщайн и Макс Уокър-Силвърман, което засилва ангажимента му както към традицията, така и към нововъзникващите гласове.
Програмата беше допълнена от заглавия с голяма популярност като „Couture“ с Анджелина Джоли и Луи Гарел, „Dreams“ с Джесика Частейн, „Late Fame“ с Уилем Дефо, „The Shout of the Watchman“ с Мат Дилън, „Feathered Creature“ с Бенедикт Къмбърбач, „Private Life“ с Джоди Фостър и „Is This Thing On?“ на Брадли Купър. Тази комбинация от авторско кино, утвърдени имена и нови гласове е точно това, което определя позиционирането на фестивала. За следващото издание фокусът ни е върху надграждането на тази основа, разширяването на програмата, задълбочаването на значимостта за индустрията и по-нататъшното укрепване на Белград като регионален център за съвременно кино, който свързва световни автори с местната публика по смислен начин.
Снимка: TANJUG/JADRANKA ILIĆ
- Повечето фестивали сякаш залагат повече на арт киното и не включват много мейнстрийм холивудски продукции в своята селекция си. Вие обаче имате различен подход на работа. Защо?
- Нашият подход не се състои в противопоставянето на артхаус и мейнстрийм киното. За нас истинското разграничение не е между „комерсиални“ и „артистични“ филми, а между такива, които имат различно значение за публиката и разнообразни нива на видимост. Фестивалите традиционно са се ориентирали силно към артхаус програма, тъй като тя се възприема като най-културно утвърдено пространство. Ние не отхвърляме това – напротив, активно го включваме. Но също така признаваме, че съвременната публика вече не възприема киното в такива строги категории. Филм със силно авторско присъствие и по-мейнстрим профил може да предизвика същото ниво на артистичен и културен диалог, както и този, който попада изцяло в категория артхаус. Това не е само въпрос на лично убеждение, а и отговор на промените в поведението на публиката.
Днешните зрители са по-гъвкави – те преминават от един жанр в друг,
от фестивално кино към мейнстрийм премиери, без да ги разглеждат като отделни светове. Нашата роля е да отразим тази реалност, а не да налагаме остаряло разделение. В крайна сметка нашата философия на програмиране се ръководи от един принцип: релевантност. Ако един филм има художествена стойност, емоционално въздействие или културен резонанс, независимо от мащаба или произхода си, той заслужава да бъде показан.
- Говорейки за мейнстрийм продукции, няма как да не Ви попитам за „Дяволът носи Прада 2”, който съвсем скоро ще излезе по кината. Разкажете ни малко повече за това как премина премиерата в Сърбия? Използвате ли някакъв по-специфичен подход за промотиране, за да гарантирате интерес към заглавията?
- Премиерата на „Дяволът носи Прада 2“ в Сърбия беше замислена съвсем съзнателно като културно събитие, а не просто като стандартно представяне на филм. Намерението ни беше да я позиционираме като истинско „преживяване, което не трябва да се пропуска“ – нещо, което се намира на пресечната точка между киното, модата и съвременната култура, а не само в рамките на традиционната промоция на филма. Ето защо организирахме премиерата в партньорство с Vogue Adria. Идеята беше първо да прехвърлим разказа в ръцете на ключови културни гласове - творци и обществени фигури, и едва след това да го подкрепим чрез по-традиционни маркетингови канали. С други думи - акцентът беше върху влиянието и културната значимост, преди медийното разпространение.
Този подход, воден от събитието, генерира ниво на органичен ентусиазъм, което никой маркетингов бюджет сам по себе си не би могъл реалистично да постигне.
Той създаде културен импулс.
Резултатът беше точно това, към което се стремяхме: премиерата се превърна в „момент, който със сигурност ще бъде запомнен“, преживяване, което се простираше отвъд самата прожекция и навлезе в по-широкия културен дискурс. Това отразява нашата по-широка стратегия: когато даден филм има силен потенциал за масова популярност, ние не го третираме само като премиера, а като възможност да създадем споделени културни събития, в които публиката активно иска да участва, а не само да консумира.
