Основателите на френския сюрреализъм обичат да си играят с подсъзнанието. Обичали са и жените – като музи,  обекти на еротично желание, е, но невинаги като художници, пише Artnews. Поетът Андре Бретон дефинира сюрреализма, залагайки на концептуалната основа, че

това е „психически автоматизъм в чист вид.

Чрез него се изразява действителното функциониране на мисълта. Жените участват активно. Те показват свои картини, фотографии, колажи, облекла и скулптури в групови сюрреалистични изложби и имат собствени самостоятелни изяви. В периода между 1924 г., когато Бретон публикува първия Манифест на сюрреалистите, и 1947 г., когато голяма изложба в Галерия Маегт отбелязва следвоенното завръщане на сюрреализма в Париж, „първото поколение“ сюрреалисти включвало творби на

15 забележителни жени, с които ще ви запознаем в поредица от две статии.

Мерет Оппенхайм

Мерет Опенхайм е характерна с това,че взема полезни вещи от ежедневието и ги превръща в причудливи форми на изкуството. Тя облича чаша, чиния и лъжица в кожа в творбата си „Обект“ (1936),

която днес е една от най-известните сюреалистични скулптури. Скулптурата на Опенхайм демонстрира навика на сюрреалистите да се противопоставят на разума и да позволяват възникването на несъзнателни и неочаквани връзки. Работата ѝ обхваща също асамблажи, картини и дизайнерски произведения.

„Никога не съм си сътрудничила със сюрреалистите.

Винаги съм правила това, което съм искала, и може да се каже, че съм била открита от тях по случайност“, заявява Опенхайм в интервю през 1981 г. Когато избухва Втората световна война, Опенхайм усеща, че предметите ѝ са твърде причудливи и се насочва към живописта. Интересно е как често унищожава или преработва все по-абстрактните си платна.

Дора Маар

Дора Маар така и не идентифицира интригуващото, отвратителното същество, което се появява на една от най-известните ѝ фотографии – Père Ubu (1936 г.), която олицетворява нейното съчетание на чудатост и красота.

Маар работи като рекламен фотограф, но се движи и в средите на сюрреалистите. Тя се сприятелява с колегата си фотограф Ман Рей по времето, когато той работи с Лий Милър В студиото си Маар фотографира Мерет Оппенхайм и Фрида Кало. Известна е и като любовница и муза на Пикасо в продължение на почти десетилетие.

Айлин Агар

Колажът е важна част от практиката на аржентинско-британската художничка Айлин Агар. Тя изпълва студиото си с така наречените „фантастични предмети“ – включително текстил, вкаменелости, кости, черупки, листа и много други неща, които събира – и използва този материал, за да създава случайни комбинации от любопитни предмети.

Сред тях е „Ангел на анархията“ (1936-40), за който тя използва гипсова глава като празно платно и я украсява с кожа, щраусови пера, тъкани, раковини и скъпоценни камъни. Въпреки това тя е донякъде колеблив сюрреалист, който не желае да се отрече от любовта си към кубизма и абстракцията, за да се впише в обществото.

Леонор Фини

Леонор Фини се интересува от метаморфозата, променливостта и двусмислието, привлечена от сфинксове и други хибриди между хора и животни. В „Пастирката на сфинксовете“ (1941 г.)Фини рисува безсмислени същества, които са наполовина жени, наполовина лъвове, пазени от огромна амазонка с пълна грива коса – невероятна комбинация от реализъм и чиста фантазия.

Самоуката аржентино-италианска художничка е известна с това, че използва собственото си тяло като лаборатория за творческо изразяване, обличайки се по фантастичен начин и носейки умишлено разкъсани дрехи или маски. Тя не искала особено да стане картотекиран сюрреалист, въпреки че подходът ѝ резонирал с интереса на сюрреалистите към откриването на скрити съответствия между нещата.

Доротея Танинг

Когато Втората световна война принуждава много художници да напуснат Европа, сюрреализмът попада при родената в САЩ художничка, скулпторка и поетеса Доротея Танинг. След като изучава изкуство в Чикаго, Танинг работи като илюстратор на свободна практика, а след това се премества в Ню Йорк, където през 1936 г. вижда забележителната изложба „Фантастично изкуство, дада, сюрреализъм“ в MoMA.

„Помислих си: Боже! Мога да продължа и да правя това, което винаги съм правила“,

спомня си по-късно тя. Няколко години по-късно тя се запознава с търговеца на изкуство Жулиен Леви, а чрез него и със сюрреалистите, избягали от окупираната от нацистите Франция. Картината на статива на Танинг по време на това посещение е „Рожден ден“ (1942 г.) – автопортрет на полуголата танцьорка, която отваря врата, разкриваща безкраен коридор от полуотворени врати; в крайна сметка тя е избрана да участва в изложбата на Гугенхайм.

Рита Керн-Ларсен

Една от малкото жени, участвали в международното сюрреалистично движение по време на неговия разцвет, Рита Керн-Ларсен е родена в Дания и е част от датския сюрреалистичен кръг през 30-те години на ХХ век. Тя излага картините си наситени със спомени, въображаеми предмети и части от сънища- заедно със сюрреалистите през 1935 г. в Копенхаген, Осло, шведския град Лунд и Лондон, както и на Международната сюрреалистична изложба в Париж през 1938 г. Пеги Гугенхайм се запознава с Керн-Ларсен в Париж и през 1938 г. ѝ

прави самостоятелна изложба в галерията си Guggenheim Jeune в Лондон.

Сред 36-те картини в изложбата е „Познай себе си“ (1937 г.) – автопортрет в червен цвят, в който художничката изследва темата за женското дърво (femme-arbre) – стъбло, от което израстват клони с листа, приличащи на женски устни.

Итъл Колкхун

Итъл Колкуун е окултист, който през 30-те години на миналия век за кратко се сближава с британските сюрреалисти, възприема с ентусиазъм тяхната техника на автоматизъм. През 1940 г. официално прекъсва връзките си с тях. Живее предимно в Обединеното кралство и се запознава със сюрреалистите, докато пребивава за кратко в Париж в началото на 30-те години. Започва да се интересува от така наречения от Дали параноично-критичен метод на рисуване на изключително реалистични сцени, пропити с двусмислие, и

скоро започва да преувеличава човешките качества в ботаническите си творби.

Нейната картина „Сцила“ (1938 г.) може да се разглежда като скални образувания във воден басейн или като автопортрет на краката и долната част на торса на Колкхун във вана. Вижда се как скалите заместват бедрата ѝ, а водораслите – срамния триъгълник. Заглавието се отнася до митично гръцко чудовище, което живеело в тесен воден канал и се хранело с преминаващите моряци.