Тежка е „короната” на проекта, който ще бъде определен за най-добър филм на наградите „Оскар”. Още преди излизането си на големия екран заглавията са изправени пред високи очаквания, понякога влизат в челен сблъсък с тежката критика, а друг път се радват на всеобщо удовлетворение и подкрепа. През тази година цели 10 филма ще се съревновават за най-желаното отличие е света на киното. Какво е общото между всички тях? - Неимоверните усилия на огромните екипи, които стоят зад тях. Често препятствията, пред които биват изправени в хода на работата си, както и техните източници на вдъхновение и съмнения - остават извън светлината на прожекторите. С наближаването на церемонията по връчването на наградите „Оскар” обаче решихме да се разграничим от тази практика и да ви разкрием всички онези ключови и интересни аспекти от заснемането на претендентите за статуетката. Задкулисните тайни са много, затова очаквайте и втора част на материала, в която ще ви издадем повече и за останалите филми, които имат шанса да останат в историята на седмото изкуство.
„Франкенщайн”
Знаехте ли, че първоначално ролята на създанието от „Франкенщайн” е била предвидена за различен актьор. В интервю Дел Торо говори за своя чест сътрудник – акробатът и актьор Дъг Джоунс, като казва, че той ще играе създанието. Джоунс обаче имал съмнения относно ролята, тъй като имал предвид класическото „едро и тромаво“ създание от предишните адаптации, което според него не подхождало на по-тънката му физика. Бившият звезда от „Спайдърмен“ Андрю Гарфийлд бил следващият актьор, избран да играе създанието, но той се оттеглил поради „конфликти в графика“ след стачките в Холивуд през 2023 г. Когато се снима „Франкенщайн“ през 2024 г., Андрю се заел с психологическия трилър „After The Hunt“, както и с адаптацията „The Magic Faraway Tree“, която все още не е излязла.
Внезапното му напускане означава, че
Джейкъб Елорди има само четири седмици, за да се подготви за „Франкенщайн“.
Това се оказва лош ден за гримьора на Създанието - Майк Хил, който беше прекарал девет месеца в разработването на външния вид на създанието, базирано изцяло на Андрю. Докато екипът на филма има само девет седмици, за да се пренастрои след напускането на Андрю, самият Джейкъб разполага само четири седмици, за да се подготви за ролята.
„Тъй като се включих толкова късно, всичко се случи едновременно“, спомня си той. „Снимах, докато гледах, докато разбирах“.
В хода на работата по филма Джейкъб Елорди носи 42 протези, за да се превърне в Създанието. Художникът по протези Майк Хил проектира 14 части само за главата и шията му.
„Създанието е възкръснал войник от масов гроб, в общи линии“, пояснява Дел Торо, цитиран от Huffington Post. „Гримът трябваше да отразява това, но също така да има красота“. Изграждането на този образ отнема 11 часа. За щастие, по-леката версия за „горната половина“ отнема само шест или седем часа.
От друга страна, отнема само час на Оскар Айзък да получи ролята на Виктор. Той и Дел Торо се срещат за първи път на обяд преди няколко години, когато режисьорът все още не е написал сценария за „Франкенщайн“, и се сближават, докато разговарят за бащите си.
„След около час той започна да говори малко за „Франкенщайн“. Продължихме да разговаряме и в края на разговора той каза: „Мисля, че трябва да играеш Виктор“, отбелязва Оскар.
На по-късен етап режисьорът дава на всеки член от актьорския състав специално подбрана купчина книги, за да им помогне да се вживеят в ролята си, Миа Гот (бел.ред. изиграва годеницата на брата на Виктор) обаче отива още по-далеч в подготовката си. Тя прекарва време в манастир, за да се подготви.
„Прекарах известно време с монахини. Забелязах, че в тях има нещо спокойно. Това ми помогна много да разбера Елизабет“, изтъква актрисата.
Сериозна подготовка за изисквали и различните снимачни сетове. Отнема пет месеца, за да бъде завършен дизайнът на лабораторията на Франкенщайн. След пътуване до Шотландия – и по-специално до паметника на Уолъс от 19 век – Дел Торо и продуцентката Тамара Деверел имат своята визия за известната водонапорна кула на учения, превърната в лаборатория.
Изграждат я чрез 3D рендиране, за да бъдат визуализирани всички готически детайли. Завършват ги с камък, плочки и зелена патина, за да придаде усещане за разпад.
„Хамнет”
Тези, които са запознати с семейството на Шекспир, знаят, че съпругата му се казва Ан Хатауей. Във филма „Хамнет“, както и в романа на Маги О'Фарел обаче Ан (в ролята Джеси Бъкли) е известна с другото си име - Агнес. Въпреки че все още има неясни въпроси относно идентичността на Ан, в брачния регистър фамилията ѝ е записана като „Уотли“, макар че това може да е просто административна грешка. Според History.com баща ѝ е Ричард Хатауей от село Шотъри в енорията Стратфорд на Ейвън.
Известно е, че той е имал седем деца, но
в завещанието си посочва едно от тях като Агнес, а не Ан.
Като се има предвид, че по онова време имената не са били толкова строго определени и има документи, в които други жени на име Агнес са посочени като Ан, е напълно вероятно е дъщеря му да е използвала и двете имена.
„Ричард умира година преди тя и Уилям да се оженят и ѝ оставя много щедра зестра“, разказа О'Фарел пред библиотеката „Фолджър Шекспиър“ през 2020 г. „Той я описва като „моята дъщеря Агнес“, което... за мен беше като гръм от ясно небе, защото си помислих: „Очевидно правописът в елизабетинската епоха е бил много по-нестабилен, отколкото е сега, но
ако някой знае истинското ѝ име, то това би бил баща ѝ“.
„Хамнет” описва Агнес като човек със специална връзка с природата. Тя отглежда ястреб като домашен любимец, умее да използва билки като лекарство и изглежда може да предсказва бъдещето, като докосва ръцете на хората. Тя предвижда, че Уилям (Пол Мескал ще стане успешен драматург, както и собствената си смърт като майка на две деца. Въпреки това, няма документи, които да сочат, че Агнес е била ясновидка или е имала свръхестествени способности. О'Фарел е добавила това в романа си, за да предложи възможно обяснение за необичайния ѝ брак с Шекспир. По времето на сватбата им той е бил непълнолетен и на практика фалирал.
Снимка: Focus Features
Емоционалният тон на „Хамнет“ претърпява драматична промяна със смъртта на сина на Шекспир. Във филма близначката на Хамнет, Джудит (в ролята Оливия Лайнс), заболява от чума, което подтиква брат ѝ да се опита да „измами“ смъртта, за да отнеме неговия вместо нейния живот.
Църковните регистри за погребения сочат, че
истинският Хамнет е починал на 11-годишна възраст около 11 август 1596 г., но не посочват причината.
През август 1596 г. в църквата „Света Троица“ са регистрирани само пет погребения – средно число, което не предполага голяма епидемия като избухване на чума, обясни по-рано Ейми Хърст, архивист в Shakespeare Birthplace Trust. Все пак не са известни други документи за смъртта на Хамнет, което означава, че учените не могат да знаят със сигурност дали чумата е била причината.
В свое интервю за Vanity Fair режисьорката на продукцията Клои Жао разказва и интересни детайли за изграждането на сетовете и различните сцени. Оказва се, че продуцентският екип е построил реплика на Театър Globe в мащаб 70% за последната сцена от филма, а в кадъра са се включили стотици статисти.
„Върховният Марти”
Героят Марти Маузер е вдъхновен от реалния играч на тенис на маса Марти Райзман – очарователен, колоритен и сложен човек, наричан „Иглата”. За този, който е измислил прякора, това е било просто игра на „кажи какво виждаш и чуваш“. Марти Райзман е бил кльощав и с остър ум, констатират от Esquire. Освен това е обичал да „дразни“ опонентите си, зрителите, съдиите, а понякога и себе си. Райзман вярва, че ако не говориш, значи не се стараеш достатъчно.
Във филма „Върховният Марти” две дами правят силно впечатление – Гуинет Полтроу (Кей Стоун) и Одеса Азион (Рейчъл Мизлър). Били ли са и те реално съществуващи личности?
В продукцията Кей Стоун е тъжна, но богата холивудска актриса и светска дама, която се влюбва в Марти и дори му дава диамантено колие, което той може да продаде. Няма доказателства, че такъв човек е съществувал в живота на Марти Райзман. Това все пак не означава, че той не се е радвал на странни връзки в Холивуд. Нюйоркският клуб по тенис на маса, в който той е играл през 40-те и 50-те години на миналия век – Riverside Table Tennis Club – е бил посещаван от всички слоеве на нюйоркското общество. Според профила на Райзман в Sports Illustrated от 1977 г., това е било място, където „домакини са играли бекхенд с дипломати от ООН. Ученици са се изправяли срещу пенсионирани борсови брокери. Таксиметрови шофьори са се борили с парализирани хора в инвалидни колички. А Райзман, който никога не е оставал по-назад, веднъж е играл срещу шимпанзе, облечено в къси панталони и стоящо на стол“.
Снимка: Getty Images
В допълнение към всичко това се разкрива, че „други знаменитости... добавят от време на време блясък“, включително Дъстин Хофман, Арт Карни, Боби Фишър, Уолтър Матау, Кърт Вонегът-младши и Зиро Мостел.
Колкото до Рейчъл – тя е омъжена служителка в магазин за домашни любимци, с която Марти има връзка и която забременява. Най-вероятно тя също е измислена. Въпреки това, профилът в Sports Illustrated включва една показателна фраза за инцидент от края на 50-те години:
„В Ню Йорк той е бил открит гол, скрит в килера, от ядосан съпруг, въоръжен с 12-калибрена ловджийски пушка“.
И все пак в продукцията има и доза истина. Марти е работил в магазин за обувки. През 1957 г., след като е контрабандирал златни кюлчета и Rolex часовници от Азия до САЩ в специално изработена жилетка, той е започнал работа като продавач в луксозен универсален магазин. Бил е уволнен, защото постоянно закъснявал за работа.
„Грешници”
Майкъл Б. Джордан играе ролята на близнаците Илайджа („Смоук“) и Елиас („Стaк“) във филма „Грешници“. За да улови автентично нюансите в динамиката между близнаците,
Куглър ангажира като консултанти истинските близнаци Логан и Ноа Милър,
които са режисьори. Те му помагат да разбере уникалната връзка и фините различия между братята.
„Имахме близнаци консултанти в този филм“, споделя Майкъл по време на пресконференция, според Mama's Geeky. „Двама мои приятели, които всъщност също са режисьори, Логан и Ноа Милър, които познавам от Северна Калифорния”.
Интересен факт е и че действието във филма се развива в делтата на Мисисипи, но режисьорът Райън Куглър се отправя към съседния щат Луизиана, за да снима. Там актьорите и екипът понякога са подложени на работа при жеги от 38 градуса или повече.
Как всъщност се ражда идеята за филма? Райън, който скърби за починалия си чичо Джеймс, диагностициран с терминален рак, вдъхновява създаването на „Грешници“. От скъпите гласови бележки, които любимият му чичо му изпраща, до начина, по който запознава младия Райън с блуса -
влиянието, което чичо му е оказал върху живота му, е отпечатано навсякъде в този филм.
„Бях на 11 години в този нов град, чичо ми живееше на същата улица и ходех да прекарвам време с него, защото това беше едно от малкото места в Ричмънд, където майка ми ми позволяваше да ходя“, разказва той в подкаста Toolkit на IndieWirе. „Когато се прибираше от работа, искаше да слуша стари блус плочи и да пие уиски Old Taylor. А аз просто седях там с чичо си, който беше най-възрастният човек, когото познавах, слушах истории за Мисисипи и разговарях с него за живота и бейзбола“.
Първоначално смятащ, че блусът е „музика за стари хора“, гледната точка на Райън се променила след смъртта на чичо му. „Като ритуал на траур, за да облекча чувството на вина и загуба, пусках тези блус плочи. Но ги пусках с нова перспектива и като че ли призовавах чичо си“.
Снимка: Eli Adé/Warner Bros.
Макар че по-голямата част от семейството на Райън е от района на залива, те са и потомци на Голямата миграция – движение, при което между 1910 и 1970 г. голяма част от чернокожото население напуска Юга. Част от близките му наистина са пристигнали от именно Мисисипи.
Друга любопитна подробност е, че това е първата роля в киното за Майлс Кийтън (Сами).
„Невероятното в този млад мъж е, че от първите ни дни на снимачната площадка имах толкова голямо доверие в него, че беше някак необяснимо“, отбелязва Райън. „Подреждах кадри и си казвах: „Мисля, че Майлс може да го направи с две дубъла. А като погледна назад, си казвам: „Човече, този тип никога не е участвал във филм, но аз имах пълна вяра в него. Той просто ни изумяваше всеки ден“.
