Музикантът е починал в събота в дома си на остров Мауи, Хаваи, заобиколен от близките си. Не се посочва причина за смъртта му.
От края на 60-те години на миналия век роденият в Браунсвил, Тексас, пише кънтри и рокендрол стандарти като „Sunday Mornin’ Comin’ Down“, „Help Me Make it Through the Night“, „For the Good Times“ и „Me and Bobby McGee“. Последната става най-известната му песен като посмъртен хит на Джанис Джоплин.
Няколко години по-късно Крис Кристофърсън участва заедно с Елън Бърстин във филма „Алис не живее вече тук“, режисиран от Мартин Скорсезе. През 1998 г. той играе и с Уесли Снайпс в първия филм от вампирската трилогия „Блейд“ на „Марвел“.
Кристофърсън, който може да рецитира по памет стиховете на Уилям Блейк, вплита в популярната кънтри музика фолклорни текстове за самотата и нежната романтика. Той е представител на ново поколение автори на кънтри песни заедно с Уили Нелсън, Джон Прайн и Том Т. Хол.
„Крис изведе кънтри музиката от мрачните векове до съвремието,
направи я приемлива и донесе страхотни текстове – най-добрите възможни“, споделя Нелсън пред медиите.
В средата на 80-те години на миналия век Уили Нелсън и Крис Кристофърсън обединяват сили с Джони Кеш и Уейлън Дженингс, за да създадат
кънтри супергрупата „The Highwaymen“.
Този период е ключов момент в кариерата на Крис като изпълнител. През 2005 г. той споделя пред Асошиейтед прес, че е било „нереално“ да бъде рамо до рамо с мъжете, които са били негови герои.
Освен всичко друго, Крис Кристофърсън е и боксьор, както и звезда по ръгби и футбол в колежа. Той притежава магистърска степен по английски език от Оксфордския университет и служи като капитан в американската армия, където лети с хеликоптери. Въпреки това, той отказва назначение за преподавател във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк, за да се
посвети на писането на песни в Нашвил.
С надежда да пробие в музикалната индустрия, през 1966 г. той работи като почасов пазач в студиото „Music Row“ на Columbia Records, когато Боб Дилън записва песни за емблематичния двоен албум „Blonde on Blonde“.
Кристофърсън често споделя, че е можело да няма кариера без Джони Кеш. Той сякаш го е взел „под крилото си“ и му е оказал значителна подкрепа в началото на неговия път.
„Той направи първата ми плоча, която стана плоча на годината. Той ме изведе на сцената за първи път“, казва Кристофърсън в интервю за Асошиейтед прес през 2006 г.
В средата на 70-те години музикантът започва да изпитва значителна загуба на паметта, която оказва влияние върху изпълненията му. Лекарите му поставят диагноза, която предполага, че това е началото на болестта на Алцхаймер или деменция. Вероятно предизвикана от удари в главата, получени по време на боксовите и спортни си занимания в младежките години.
През 2016 г. съпругата му Лиса споделя пред списание Ролинг Стоун, че Кристофърсън е бил диагностициран с лаймска болест. Според лекарите, тя може да предизвика проблеми с паметта. След лечение и спиране на лекарствата за Алцхаймер, паметта му започва частично да се възвръща.
Кристофърсън остава активен в музикалната сцена и през 2016 г. предприема турне, включващо изпълнения с Уили Нелсън и спирки в Европа. Същата година той отбелязва 80-ия си рожден ден, като издава албума „The Cedar Creek Sessions“. Той включва концертни версии на най-известните му песни. Пет годни по-късно кънтри изпълнителя се оттегля от концертна и звукозаписна дейност, като се появява на сцената само от време на време като гост.
