Шрифт:
Принтирай
Неделя вечер или метафора за ситуация на безтегловност. Неделя вечер или единственото време, в което да пренаредиш ежедневния, прозаичен пасианс от задачи, ангажименти и планове в отговори на въпроси
“кой съм”, “къде съм”, “защо ми се случва това”.
Най-вероятно повечето хора разпознават именно този фрагмент от седмицата като условното преобръщане икопчето пауза, върху което за миг да сложим пръст.
Този миг обаче може да е достатъчен да се срещнем със себе си и да разпознаем или не образа си в кривото огледало на реалността, в която се оглеждаме.
“възрастни, пресметливи, изгодни и изгубени”,
както ще прозвучи малко по-късно от сцената на Малък градски театър "Зад канала" в една от песните - речетативи... Семейството на Роза (Анастасия Лютова) и Ник (Иван Юруков) посрещат приятелката си от съседната къща Стела (Василена Атанасова) в една такава неделна вечер, в която освен силната буря и гръмотевиците навън - климатът в душите и на тримата, е не по-малко апокалиптичен. Появата на Стелаотключва вербализирането на краха
в отношенията на двамата съпрузи - емигранти от България, за които Америка, (където отвежда пиесата), се е превърнала в арена на амбициите и материалния просперитет, с които са решили да се състезават. И в това състезание всеки един е
хвърлил пред клетката на хищника
(абстрактното разбиране за “стълбица на успеха”) като пушечно месо, собствената си душа. Очевидно Ник е харесал идеята за бързите пари, спечелени по “втория начин”, усладило му се е, успял е в това - дотолкова, доколкото по американски благополучието се легитимира с къща с неизброими стаи и басейн в двора. Прозаично, банално и достоверно. Съпругата му Роза е съпътствала изброеното, нейното конкретно занимание така и не се споменава, то е без значение. Става ясно, че някога (в България) е обичала рисуването и заниманията с деца. Като всичко с по-непрактичен характер, то остава пренебрегнато в името на материалния успех. Можем да вярваме на автора на пиесата Захари Карабашлиев - всички образи в премиерния спектакъл на "Зад канала", “Неделя вечер” са повече от правдиви. Дългогодишният живот на писателя в САЩ е дал идопълнителна сплав по темата
“какво се случва с повечето емигранти на 90-те по пътя към американската мечта”? От друга страна и в съседната къща - семейството на Стела е не по-малко парализирано отпадения, саморазрушения и напускане на светлата страна на живота.

хубавите витрини, лъскавата фасада и усмихнатите лица, но отвътре често е кухо.
Стела се бори с алкохолизъм, дъщеря й от първия брак - с наркотиците, а съпругът й Франк - който съвсем преднамерено не се появява през цялото време на спектакъла, е самовлюбен диктатор, подчинил останалите на себе си. И така Стела е катализаторът Роза и Ник да се изправят пред бездната помежду си - изневярата на Роза и оттук нататък следва уязвената, цинична мъжка тирада от страна на Ник. В редуващите се сцени между хронологията на събитията и конкретната неделна вечер е същинската история за унищожението ни в еднанепрестанна игра на пинг-понг със самозаблуждението,
че не се самоубиваме ежедневно. С постановката си, режисьорът Бина Хараламбиева подсилва и без това, твърде автентичния наратив на “Неделя вечер”, а работата й с актьорите заслужава аплаус. Тримата възрастни и младата актриса Мартина Тодорова, в ролята на дъщерята на Стела, Джейн,скачат в окаляната, неприветлива действителност всеотдайно.
