Оригиналното заглавие на “Паднали листа” е “Мъртви листа” по стихотворението на Жак Превер, което по-късно ще изпее Ив Монтан. Един от най-нежните с безнадежността на изпятото френски шансони пада като капка в тихото езеро на самотата. Но животът разделя тези, които се обичат, съвсем тихо, без всякакъв шум, и морето изтрива върху пясъка стъпките на разделените влюбени. Завършва текстът на Превер. Но това е само

дискретен намек за настроението, което следва

в историята на финладския майстор Аки Каурисмаки. Настроение, но не и същинският сюжет, в който не раздялата, а възможността самотата на двама души да се обедини в тяхната последна (или първа) любов.

“Паднали листа” е първият филм на Каурисмаки от няколко години,  след изявлението му, че се пенсионира. Сега със сигурност носи удовлетворението на най-изкушените от факта, че

доброто, фино и дискретно със своята монохромност кино,

е живо и продължава. Че не е задушено от агресивната пропаганда на задължителния “интересен-напрегнат” сюжет или от бездушни актьори с поглед, влязъл в бурята на бързите пари.

За Аки Каурисмаки тези наративи с принадлежащите им персонажи не са интересни. Като изключително добър режисьор, той притежава онзи рядък талант да отсява в свръх дискретното си наблюдение към човека. Да вади

от общата врява и суета – редките присъствия на чувствителни и травмирани (поради нея) хора.

За които често самотата се превръща в убежище. В храм, в който да принесат ранената си от невъзможността да се впише “в това наоколо” душа. Режисьорите като Каурисмаки открояват точно тези хора като светулки в тъмнината и ги оставят сами да ги водят. Това прави често филмите му бавни, пълни с ежедневните, прости рутинни в битието на персонажите му, в които думите са излишни. Те

говорят с чертите си, с умората на жестовете си,

с красотата на всичко премълчано. Със залеза в сенките под очите.

Така, ако трябва съвсем прозаично и конкретно да представим историята на “Паднали листа” в кратко, съобщително изречение, без метафори, тя би звучала така. Жената Анса (Алма Пьойсти, известна с ролята на Туве Янсон в неотдавнашния биографичен филм) е касиерка в магазин (впоследстие я уволняват). Мъжът Холапа (Юси Ватанен) – алкохолизиран работник, живеещ в наета барака, заедно с други наемни работници. И двамата са крайно самотни и повече или по-малко,

безгласни антиподи на капиталистическия модел.

Срещат се случайно в караоке бар и решават да отидат заедно на кино. Музиката и киното някак са успели да приласкаят тези свръх срамажливи хора. Сякаш засрамени от обстоятелството да представят себе си или да поискат нечие внимание. Така никой не казва името си на другия, а Холата загубва хартийката с телефонния номер на Анса.

Красотата на баналното привлича истински Каурисмаки с нейната монотонност, с чувството за хумор, дори, ако щете. Защото в “Паднали листа” хуморът присъства, той свързва отделните фрагменти с начина, по който дори самите герои гледат на себе си. Времевата рамка на филма е не по-малко интересна. От една страна, цялото му заснемане и костюмографията са

в духа на аналоговия, носталгичен свят,

към който финландецът е пристрастен. От друга, през цялото време, съпътстващия радио фон съобщава новини от войната в Украйна. Радио фонът също не е случаен. Телевизията и смартфоните не са по вкуса на Аки Каурисмаки, те са прекалено резки, прекалено изискващи и всмукващи, а този филм

има нужда от тишина и спокойствие, за да даде път и на най-малките детайли.

Независимо от съпътстващото ги тресково, неспокойно и размирно време, в което отсъствието на любов е най-безусловно, Анса и Холата предпочитат уедениението на

собствения си вътрешен самоизолационен бункер.

А когато става ясно, че на света има още един такъв като теб и той не ти е безразличен – това се превръща в кино.

„Паднали листа“ е носител на наградата на журито на фестивала в Кан през 2023 г. В България е на официално кино разпространение.