Основани през 1967 г., Националните есенни изложби в Пловдив са една от най-престижните сцени за съвременно българско изящно изкуство. По традиция форумът се провежда през месец септември, а домакини са различни локации в Стария град. Есенните изложби са, безспорно, сред
най-устойчивите художествени формати
на българския художествен сектор. За своята над 50- годишна история са се превърнали и в трибуна за творческо изразяване, висок професионален стандарт и активна комуникационна среда. Мотото през 2024 г. на Националните есенни изложби е „Приземяване“. Тазгодишното издание, което ще продължи до края на месеца ще представидевет автори с девет самостоятелни изложби.

живопис, графика, скулптура, рисунка, пластика, акварел, художествено стъкло, фотография.
В "Балабановата къща" ще бъдат представени рисунки от Петринел Гочев, фотографии от Цочо Бояджиев, живопис от Станимир Генов и др. Къща „Хиндлиян“ е пространство, в което ще могат да се разгледат творбите от акварел на Лилияна Александрова, както и скулптура от Камен Цветков. В залите на Постоянната експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градска художествена галерия – Пловдив ще бъдат графиките на Горан Тричковски. А в двора й гостите на Есенните изложби ще могат да се насладят на скулптурите на Снежана Симеонова. С убеждението, че всяко издание давапълна свобода на артиста в прочита на тематичната платформа,
себеизразяването, избора на изразни средства, кураторът проф. д-р Лардева отново успява да придаде завършеност и цялост на концепцията, която обединява участниците в Националните есенни изложби в Пловдив през настоящата година. „От незапомнени времена до днес досегът със земята, частичното или временно завръщане в/към нея е възприемано като фундаментална и универсална опора в човешката култура“. Това се посочва още в концепцията на артистичния директор. В допълнение д-р Лардева посочва, че днес „повикът към приземяване има на пръв поглед значително по-различен смисъл, насочен към значенията и практиката на всекидневното“. Приземяването предполага „отказ от самите усилия по себенадскачане, оттегляне, от надмогването на всяка цена над обстоятелства, институции, контексти и индивиди, отрицание на съществуването далеч от познатото и обичайното или в противоречие с природата и естеството“. Наред с това Лардева отбелязва, че приземяването отправя