Австрийският художник символист Густав Климт е най-известен с безсмъртния разкош на такива знакови за модерното изкуство творби като инкрустираните със златни листове платна „Целувката“, 1907-8 г., и „Портрет на Адел Блох-Бауер I“, 1907 г. Но едно по-малко известно произведение стои на статива на художника, когато умира от пневмония в резултат на грип през февруари 1918 г. Това се случва месец след като е получил тежък инсулт, който го е оставил частично парализиран и неспособен да рисува. Произведението се превръща в най-ценната находка в изкуството, продавана някога на търг в Европа. Цената, на която бе продадена картината е 108,4 млн. долара.

Радикално различен по текстура и тон от

по-известните му шедьоври от десетилетие по-рано,

изящно омагьосващата „Дама с ветрило“ (Dame mit Fächer), 1917-18 г., изглежда изтръгната почти от друг свят. Тя показва накъде се е насочило въображението и изкуството на Климт, ако не е станал жертва на грипната пандемия.

Чудесно преплитане на шарки и смесени ритми, „Дама с ветрило“ улавя млада жена, потънала в мисли. Тя стои пред нас и се взира в далечината. Самоличността ѝ остава неизвестна. Това, че не е забелязала нахлуването ни в интимното пространство, което обитава, спалня или будоар, изглежда достатъчно ясно от нечуваното плъзгане на богато украсената ѝ роба по ръката и от несигурното хващане на пръстите ѝ за сгъваемото ветрило, което закрива гърдите.

Това, което ни завладява, е внимателно режисираният сблъсък на шарки, пигменти и текстури, които я фиксират в това съблазнително стилизирано място. Творбата е ярък инвентар на културните обсесии на Климт – от плаващите китайски одежди до плаващия лиризъм на японските дърворезби укийо-е, които художникът е събирал. И към които се е обръщал за вдъхновение. Според австрийския експресионист Егон Шиле, на когото Климт е бил наставник, домът на художника е бил обзаведен с

„голям брой японски гравюри, покриващи стените“,

и огромен гардероб, в който се съхранявала неговата прекрасна колекция от китайски и японски одежди. Богатата коприна на зелената и златна раирана роба на младата жена, порцелановият ѝ тен, зачервен с руж, кестенявите ѝ къдрици и въображаемото трептене на веещите се листа на ветрилото – всичко това образува един бунт, който се подсилва допълнително от хаоса зад нея.

Фонът, който напомня за гладките измерения на японските дървени блокчета и рисувания китайски порцелан, би могъл да бъде както богато украсен тапет, така и нематериалната тъкан на въображението на мечтаещата млада жена. Тук плува мистичен феникс (или Fènghuáng, символ на изящество и добродетел в китайската митология) с приказни изумрудени пера, сякаш излязъл от мистерията на съзнанието ѝ. Срещу феникса, застанал в дясната част на платното, с гръдни пера от бляскав ултрамарин, стои дългокрак жерав. Той е емблема на мъдростта и безсмъртието, а наоколо нереалният въздух експлодира с ярки изблици на розови лотосови цветове, означаващи неизменността на красотата.

„Дама с ветрило“ е сред малкото частни портрети на Климт, водеща фигура в изкуството на Виенския сецесион. За последен път е продаден през 1994 г., когато е оценен на 11,6 млн. долара. Почти 30 години по-късно последната картина на Климт

изпревари „Империя на светлините“

на Рене Магрит, продадена за 75,6 млн. долара през 2022 г. „Ходещ човек I“ на Алберто Джакомети пък постави рекорд за произведение на изкуството, продадено на търг в Европа. През 2010 г. то получи 83 млн. долара. „Басейн с нимфи“ на Клод Моне пък беше продадена за 52 млн. долара през 2008 г.

Поставена редом с по-известните творби на Климт, като „Целувката“ и „Портрет на Адел Блох-Бауер I“, „Дама с ветрило“ разкрива колко далеч е стигнал художникът в творческо отношение през десетилетието преди смъртта си. Изчезнал е дръзкият блясък на златните листове, който превръща чувствените му обекти в светски икони. Далеч по-свободни и експресивни в движенията на четката, „Дама с ветрило“ разчита на интензивността на размиването на текстури, както материални, така и психологически. Като всичко се слива в една-единствена блестяща субстанция. Засилването на това усещане за неподлежаща на фиксиране подвижност се дължи на моменти в картината, в които все още се вижда голата тъкан на лененото платно – неизрисувани петна, които са накарали някои да подозират, че работата все още не е завършена. Но това е картина, чиято сила произтича от потока и фрагментарността. Нейната незавършеност е това, което я завършва.