„Моите рани са ми донесли най-много мъдрост”, заяви писателят
Захари Карабашлиев по време на премиерата на новия си роман
„Рана“. Събитието се състоя в
Младежкия театър „Николай Бинев“.
Той отбеляза, че с романа си е поставил нелитературната задача да
провокира всеки читател
да потърси своята семейна история. По думите му много от тях са останали неразказани.
„Често нашите родители са свързани до голяма степен и с телевизора, и със злобата на деня. И остава все по-малко пространство за това да си преразказваме, да си опресняваме, да поговорим и да разсъждаваме върху собствените си малки истории“, смята той.
Историята в
„Рана“ проследява
Сава – бежанец от Одринска Тракия след Балканските войни, който е студент по право в София. В центъра е и Елиза – генералска дъщеря, талантлива пианистка, ученичка в последен клас на Музикалното училище.
Войната изпраща младия мъж в школа за запасни офицери, а през септември 1916 г. го отвежда на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче
„Голямото постижение на тази книга е това, че чрез силата на един много мощен и действен художествен език
категорично се разграничава от слепия безпросветен национализъм”,
подчерта ректорът на
Нов български университет (НБУ) проф. Пламен Дойнов.
Според него „
Рана“ е новаторски роман. „Никой не е писал така за войната, особено за двете Балкански и за голямата европейска война“, посочи
проф. Дойнов, цитиран от БТА.
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия. Автор е на романа
„18% Сиво“, който е преведен в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. Вторият му роман
„Хавра“ излиза през 2017 г. Четири години по-късно авторът издава
„Опашката“, която е адаптирана от
Явор Гърдев в едноименно представление.
Карабашлиев е носител на Националната литературна награда за български роман на годината (2018 и 2022 г.), роман на годината (фондация „ВИК“), „Христо Г. Данов“, „Хеликон“, „Аскеер“ и др.
Негови творби са публикувани в книги, сборници и списания, превеждани са на различни езици, а разказът „Разсейки“ е включен в американската антология „Най-добрата европейска проза“.
Фото кредит: Цветелина Белутова, Капитал
