Дванадесетото издание на „Синелибри” върви към своя грандиозен финал. Макар все още да разполагате с няколко дни, в които можете да гледате пропуснатите световни заглавия, официалната церемония по награждаването сякаш затвори предпоследната страница от „глава 2026” на кино-литературния фестивал. Вълнението, както винаги, беше огромно, а с него по мащаби можеше да се мери единствено стълпотворението от хора, събрали се в Зала 1 на НДК. Няма да крия, че винаги съм смятала за особено ободряващо и обнадеждаващо да видя толкова много хора, решили да споделят вечерта си с напълно непознати в името на висшето изкуство. През последните няколко седмици заглавията, представени на „Синелибри”, успяха да омагьосат и публиката, и многоуважаваното жури в различните категории със своята осезаема притегателна сила, доказвайки, че дори и да живеем в ерата на зрелището, все ще се създават качествени филми и книги, които да ни „разсмеят, разплачат, разгневят или озадачат”. А колкото до срещите със създателите им - те винаги ще тлеят като светъл спомен в съзнанието и сърцето на публиката.
„Тази година фестивалът тече под мотото „Цивилизация на зрелището” по прочутото есе на Марио Варгас Льоса, в което той ни подканя да се замислим върху мястото на културата в свят - все по-силно подвластен на зрелището. С това „Синелибри” заявява, че
вярва в културата, която произвежда смисъл, в паметта като форма на справедливост,
в изкуството като упование на свободната изява на индивидуалността”, отправи приветствие към присъстващите директорът на фестивала Жаклин Вагенщайн.
Девет филма се бореха за голямата награда от конкурса за пълнометражна продукция. Сред претендентите бяха „Черното топче” (испанското предложение за „Оскар”), „Остайница” (адаптация на романа на Рене Карабаш), „Дневникът на една камериерка”, „Помощникът”, „Паралелни истории” (номиниран за „Златна палма”), „Allegro Pastell”, „И тогава изведнъж” (японското предложение за „Оскар”), „Шведското торнадо” и „Такси за рая”. Членовете на журито Джим Шеридан, Клайв Ръсел, Мария Хурадо, Якоб Йония и Теодора Маркова се обединиха около „Черното топче” и го избраха за най-добър пълнометражен игрален филм на 12-ото издание на фестивала.
„Филмът, който печели голямата награда, е смела и визуално зашеметяваща и завладяваща история, която комбинира измислицата и реалността, но също така следва сложността на колективната и индивидуалната травма”, коментира президентът на журито Джим Шеридан.
В рамките на вечерта беше отличен и филм от категорията „Документалистика”. Ралица Големанова, Мартин Геновски и Георги Тошев (интервюто ни с него ще откриете ТУК)
решиха победителят да бъде „Танц около себе си – Сири Хуствет”.
Останалите участници включваха „Пътят на Керуак: Пулсът на едно поколения”, „Нож: Размисли след опит за убийство”, „Пепел” и „Целувка за лека нощ”.
„Селекцията тази година е изключително силна, затова от журито решихме да връчим и специална награда. Филмът, който я получава, впечатлява със смелия си разказ за свободата на словото, силата на духа и съпротивата срещу насилието - „Нож: Размисли след опит за убийство”. Той превръща личната история в универсално послание за смелостта, истината и свободата. Специалната награда е признание за неговата художествена сила и обществена значимост”, обоснова избора си Мартин Геновски.
На тържествения 3 ноември
специално отличие за приноса си към киното получи и режисьорът Павел Павликовски,
чийто филм „Отечество” съпътстваше церемонията по награждаването. Какви са първите ни впечатления от заглавието – можете да четете съвсем скоро в Art Portal News. Следващите дати, на които ще можете да гледате биографичната драма, можете да откриете ТУК.
„Имам удоволствието да връча специалната награда на 12-ото издание на „Синелибри” на режисьор, който задава много въпроси. В изкуството те са по-важни от отговорите. Той оставя на нашата фантазия внушенията, които иска да направи. Това е най-големият комплимент, който може да направи на публиката. ”, посочи министърът на културата Евтим Милошев преди отличаването на Павликовски.
„Прекрасно е, че имаме възможността да видим този филм по това време в България. Той показва една изключително европейска ситуация. Въпреки своите недостатъци - ЕС все още е едно прекрасно място и се надявам да си остане такова”, отвърна от сцената режисьорът при получаването на статуетката.
