Скалните манастири са сред духовните убежища в България, които заслужават специално време за смирение. Силата на вярата е тази, която и в най-трудните и предизвикателни моменти за всеки може да укрепи личността ни. Да я защити. Да я възвеси отвъд тленното. Затова и времето сред природата и
разходката до манастира, може да се превърне в истински празник
за вас и семейството ви. А и легендите, които съпътстват самите манастири са не по-малко любопитни за ума и сетивата. Колко красиво е да си представим, застанали сред високия скален масив за онези моменти, назад в историята, в които манастирът е бил спасение за хората. А монасите издълбавали сами своя дом и обител. Може би и не случайно намираме манастирите сред труднодостъпните скали. Там, където самонай-ревностно посветения на Бога
може да стигне с лекота. Защото именно атмосферата на тези места помага за специфичното молитвено настроение, светлина за душата и мисълта. Предлагаме ви разходка сред най-известните скални манастири в България, които често намират място и в туристическите маршрути.Без да ги определяме като атракция,
те заслужават ден или повече от ваканцията ни и така да оценим богатството на природата и историята на страната.
Снимка: Tripadvisor
Аладжа манастир или една от най-известните и мистериозни забележителности край Варна
Аладжа манастир е най-известният скален манастир по българското Черноморие. Той е сред
многобройните монашески жилища,
функционирали през XIII-XIV век. Намира се в близост до Варна и курортите Златни пясъци, Св. Константин и Елена и Кранево. Аладжа манастир принадлежи към голяма група естествени пещери, образували се в меките варовикови седименти върху почвата на някогашното Сарматско море, покривало територията на Югоизточна Европа преди около 12 милиона години. Първоначалното християнско име на манастира не е известно. Името „Аладжа” еот персийско-турски произход и означава „пъстър”.
В историческата литература е установено, че възникването на пещерата е свързано с появата и разпространението на християнството. Това обяснява наличието на пещерни жилища в дейността на отшелниците, а раннохристиянските монашески общности от IV-VI век и скалният манастир през Средновековието са само последователи на тази древна традиция. Според някои поверия Аладжа манастир ечаст от огромен комплекс от 500 манастира в Североизточна България.
Това е свързано с разпространението на исихазма – през XIII-XIV век във Византия и България. Той е сред малкото скални манастири в страната, където ясно се различават най-важните помещения – манастирския храм, параклиса, църквата за заупокойна молитва, криптата, кухнята, трапезарията, монашеските килии и икономически области. Те са разположени на две нива сред високите близо 40 м варовикови скали. В западната част на първо ниво, до посетителската стълба, се намира манастирската църква. В средата на източната стена се вижда малък олтар. Подобно на други православни църкви през Средновековието, тя ебила украсена със стенописи,
но е лесна за достъп и логично е предопределила нейното бъдеще. Запазени са фрагменти, но трудно се разпознават по стените. В средната част на източната стена (в олтара) е разположена фигурата на Богородица. На пода на църквата има каменна стълба, която през тесен коридор води до останалите помещения на първото ниво. В края на стълбището започва друг коридор, където са запазени шест монашески килии. Те са отделени един от друг чрез коридор с дървени стени. В стените има малки ниши, където
Снимка: Varna City Card
монасите са държали икони.
Накрая се влиза в широко помещение с неправилна форма. В северозападната й стена е издълбана малка полукръгла ниша. Малките отвори в центъра на тавана показват, че тук също е използвана дървена преграда, разделяща пространството на две части. В западната част (с нишата) е била кухнята, а в източната – трапезарията. В него се съдържа известнасимволика, която се дължи на „Тайната вечеря“.
Източно от трапезарията по къса рампа се достига до малко помещение, чиято основна част липсва. Полукръглата лицева страна на източната стена, както и ориентацията Изток-Запад свидетелстват, че това е малка църква. Второто ниво на скалния манастир представлява само една по-голяма ниша, където е параклисът. Това е единственото запазено тухлено помещение в манастира. На около 800 метра северозападно от манастира, скрити сред гъсти шубраци, има група пещери, разположена на три нива или още „катакомбите“. Ивановският скален манастир е основан през 20-те години на 13 век от монах Яким, който заедно със своите ученици е построил на това мястопървата скална църква.
Старата църква и останалите църкви в района образуват скалния манастир „Св. Архангел Михаил”. Поради това скалният манастир е коренно различен от останалите манастири в България. Традиционният манастирски комплекс се състои от 1-2 църкви и жилищна сграда, докато Ивановската обител представлявамрежа от малки църкви, параклиси и монашески килии, изсечени в скалите.
През целия период на Второто българско царство манастирът поддържа силни връзки с търновските царе. В резултат на това известни дарители на манастири са царете Иван Асен II, Иван Александър и много други представители на царски фамилии, чиито портрети са запазени и до днес. Дори един от българските царе Георги-Тервел (1280-1292) ерешил да прекара края на живота си в една от килиите
на манастира, където го заварила смъртта. Гробницата му се намира на третия етаж на така наречената „стая за кръщението”. През 14 век Ивановският скален манастир е център на исихазма. Манастирът е оцелял до падането на България под османско робство и малко след това, но постепенно запада. През 18-ти век светилището отново е интересно място за поклонници, които вярват във вечната сила на Бог. Скалните църкви на Ивановския манастир, оформящи манастирския комплекс, са
Снимка: Dimitrovgrad Bgvesti
