Axel Rudi Pell – китаристът от Бохум, чийто музикален път започва през 1989 г. със соловия му албум „Wild Obsession“, продължава да е непоклатим в света на хард рока.  За три десетилетия той издава албуми с константно качество, работейки като швейцарски часовник и печелейки признание както от критиката, така и от феновете.

С продадени над 1.6 милиона албума и над 37.5 милиона стриймвания на песните му, Пел е живото доказателство за успеха на принципа „никога не сменяй печелившия отбор“. Една от причините за успеха му е умението му да открива таланти.

Първите му албуми включват световно признати вокалисти като Чарли Хуун, Роб Рок и Джеф Скот Сото. От 1998 г. насам работи с  Джони Джоели, с когото формира дълготраен творчески тандем.

Срещнахме се с него по време на фестивала Midalidare Rock In The Wine Valley 2024, за да разговаряме за музикалния му път, последния му албум, който счита за най-добрия в кариерата си, и за любовта му към баладите.

– Рицарят в бляскави доспехи се завръща в България след 11 години. Първото ви идване в България беше в Каварна, нали?
– Да.
– А сега сте в долината на виното Мидалидаре за тазгодишния фестивал Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. И така, къде ви отведе този рицарски поход  през изминалите 11 години?
–  О, през цялото това време успях да обиколя целия свят. Минахме от Швеция до Норвегия, през Италия. Общо взето свирихме из цяла Европа.
– А в художествено отношение? Къде ви отведе пътуването по отношение на вашата музика?
– Към върха, разбира се. Знаете ли… мисля, че ние имахме добра творческа фаза през последната година, когато написахме песните за новия албум. Дори смятам, че това е най-добрият ни албум до момента. Харесвам песните в него, а и видимо се харесват и на всички останали. Джони дойде след звукозаписната сесия, след като чу финалната версия каза:

„Отлично! Мисля, че това е най-добрият запис, който сме правили заедно за 26 години.“

Нямаше как да не се съглася с него.
– Мога да потвърдя, че албумът е невероятен и съм голям фен. През 90-те години, когато за първи път попаднах на някои от вашите парчета, си помислих, че музиката ти ми напомня на Rainbow. По-късно си казах – окей, това всъщност е Axel Rudi Pell, познавам тези рифовете и сола, които са толкова автентични за вас. Утре по време на фестивала гостуват Deep Purple, които са ви оказали голямо влияние, няма как да не ви попитам как успявате да съхраните наследството на оригиналния рокендрол?
– Аз… нямам представа. Споменахте току-що Deep Purple, знаете ли колко отдавна познавам тези момчета? За съжаление свирим в различни дни, но не веднъж сме ги подгрявали през годините. Свирили сме заедно на много фестивали и винаги е страхотно да си поговориш с тях преди или след концерта, особено с Роджър Глоувър.

Ако се срещнете с него утре, кажете му „Здрасти“ от мен.

Но нека се върна към въпроса ви за наследството. Истината е е, че всичко идва естествено – огънят в мен все още гори за този вид музика. Знам, че трябва да продължа, защото това е може би единственото добро нещо, което мога да правя.

– Вие сте не просто рицар, а доста романтичен рицар, защото сте единственият изпълнител с шест албума с балади, нали така? В този ред на мисли, каква е ролята на баладите във вашата музика?
– Знаеш ли, това не е някаква рецепта, тоест идеята не е да изкарвам по един албум с балади на всеки две, пет, шест или седем години. Водя се от идеята за албума и търся най-добрия звук, независимо дали става въпрос за тежък Axel Rudi Pell, или албум с балади. Но аз винаги съм имал добри идеи за балади, някак си това идва естествено, знаеш ли, това е едно съвсем естествено усещане.
– Да, сякаш във всеки албум трябва да има балада, но вие всъщност ги махате и обособявате в отделни тави…
– Когато пиша песни за нов албум, не сядам и не си казвам: „Сега трябва да напиша балада“.

Не ми пука за това.

Възможно ли е това да се случи в следващия албум? Мога ли да добавя двойна каса? Това излиза естествено от съзнанието ми.
– Джони, който е страхотен вокалист, е работил с няколко български групи, знаеш ли?
– Да.
– Мислите ли да се преместите в България? Защо не тук, в долината на виното?
– Честно казано – не. Откакто съм се родил живея в един и същи град – Бохум в Германия и бих останал там до края на живота си. Това е моят роден град, там са моите най-близки хора, знам къде да отида на хубаво място, знам и къде да не ходя. Чувствам се прекалено добре в моя роден град, за да го напусна и да отида да живея на друго място. Това, разбира се по никакъв начин не означава, че не обичам България. Публиката е страхотна, красиво място е…
– Очакваме с нетърпение излизането ви на сцената тази вечер.
– Надявам се да сме добри, защото това е първото шоу за тази година. Надявам се, че ще свирим добре, но съм сигурен, че както ние, така и вие ще дадете най-доброто от себе си.
– Благодарим ви за това интервю, Аксел!
– Аз благодаря. За мен беше голямо удоволствие.