„Надникваме“ в света на Зафир Раджаб, който остава скрит зад „маската“ на актьорската професия. В блиц интервюто си за artportal.news той разкрива какво го е вдъхновило да преследва кариера в културните среди. Пътят на едно смело дете от Варна до режисьорския стол и българската театрална сцена, разбира се, преминава през НАТФИЗ. Там – под зоркия поглед на Стефан Данаилов, Зафир Раджаб се научава на един от най-важните аспекти на професията, а именно саможертвата. Макар в началото безсънните нощи и часовете, прекарани в репетиции, да са изключително тежки за един артист, то когато дадена пиеса успее да развълнува публиката, се оказва, че всички усилия всъщност са си заслужавали. Разговаряме с него не само за първите му роли в театъра, но и за мечтите му за бъдещето. Какво ни сподели той?
– Когато бях дете…
– З: Бях по смел.
– Реших да стана артист, когато…
– З: Изгледах филмите на Чаплин.
– По време на приемния ми изпит в НАТФИЗ…
– З: Пушех много.
– Първата ми роля в театъра…
– З: Беше на Дюбоа в „Мизантроп“ от Молиер.
– Актьорското майсторство ме научи на…
– З: Саможертва.
– Една пиеса задължително трябва да…
– З: Вълнува.
– Вдъхновението най-често ме спохожда…
– З: Нощно време.
– Подбирам проектите, които да режисирам…
– З: По усет.
– Българската театрална сцена е…
– З: Интересно място.
– Мечтая един ден да изиграя…
– З: Нещо смислено.
– Извън сцената съм…
– З: Несценичен.
– Денят ми винаги започва…
– З: Когато се разсъня.
– Скритият ми талант е…
– З: все още скрит.
Цялото интервю с режисьора и актьор Зафир Раджаб можете да четете ТУК
