- Режисьорът Андрей Аврамов е убеден в успеха на „Шум зад кулисите“.
- Никога не съм имал съпротива към режисьорски виждания, намерения и предложения.
- Ако едно представление е наситено с морална ирония, зрителят по-лесно се припознава.
- Нашият професор Атанас Илков навремето казваше: „За деца трябва да се играе като за възрастни, но по-добре.“
- Добрината започва много да липсва у хората.
Снимка: Държавен куклен театър - Стара Загора
„Към думите трябва да се отнасяме честно“, пише големият руски писател и драматург Николай Гогол. Това кратко изречение, изпълнено с толкова смисъл, ми припомни разговора ми с актьора Георги Спасов, който ми позволи да надникна зад кулисите на неговия дълъг път, изпълнен с отдаденост и отговорност към театралната сцена.
Вече почти 40 години той не спира да се впуска в различни предизвикателства, откакто завършва Националната академия „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. През годините е имал честта да работи с едни от най-големите революционери на българския театър – режисьорите, за които това изкуство никога не е било просто професия, а призвание – Юлия Огнянова, Жени Пашова, Теди Москов и Веселка Кунчева. Зад гърба си Георги Спасов има множество представления, както за деца, така и за възрастни, отличени с престижни награди, като самият той е двукратен носител на най-престижното театрално отличие – „Икар“.
Любителите на театъра го познават от постоянните му изяви на сцените на Сатричния театър и Театър 199, а тези на телевизионното кино – от участията му в обичаните сериали „Домашен арест“, „Столичани в повече“ и „Етажна собственост“. На голяма част от двете публики обаче е малко известно, че той е гласът зад десетки любими анимационни герои – като например Пумба в поредицата „Цар Лъв“, Скуби-Ду в едноименната поредица, граф Дракула в „Хотел Трансилвания“, Гуфи в „Мики Маус“ и много други. „В дублажа за мен е от ключово значение да озвучавам категорични и характерни образи. Именно тяхната специфичност ми е интересна, защото ми помага по-лесно да „вляза под кожата“ им“, сподели ми господин Спасов.
Към днешна дата, премиера след премиера, той винаги успява да изненада публиката с начина, по който пречупва образа през себе си, а в останалото време напътства бъдещите куклени актьори в Академията. Повече за дългогодишния му трудов стаж като асистент и за театъра, който съществува от векове и ще продължи да съществува, ни разказва Георги Спасов.
- Здравейте, г-н Спасов! Срещаме се броени дни преди премиерата на представлението „Шум зад кулисите“, което ще представите заедно с колегите си от Сатиричния театър, познато на публиката и като „Още веднъж отзад“. Разкажете ни малко повече за новия прочит на тази история, която се завръща на сцената след 13 години, и какво е усещането да правите „комедия за театъра в самия театър“?
Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“
- Новият прочит според мен не е чак толкова нов – публиката отново ще може да гледа едно и също представление два пъти, но от различна гледна точка. Разликата с оригиналната пиеса на Майкъл Фрейн е, че тя има три действия, а при нас са две. Имайки предвид, че „Още веднъж отзад“ на Иржи Менцел се е играла 14 години на сцената на Сатиричния театър, нашият режисьор Андрей Аврамов е убеден в успеха на това представление. Аз също съм с такава нагласа, въпреки че за момента нещата се случват малко в последния момент, но май така е по-добре.
За мен това е много трудна за изпълнение пиеса, особено във второто действие, където всичко се случва изключително динамично – тъй като проследяваме едновременно какво се случва с актьорския състав на сцената, така и събитията зад кулисите, които всъщност предизвикват голяма част от гафовете. Овладяването на хаоса в тази част е истинско предизвикателство. Аз съм в ролята на Крадеца, който всъщност е актьорът Селздън Моубрей. Да жонглираш едновременно между два персонажа е изключително интересна задача, която изисква много пъргава психофизика.
- Всъщност това представление ще ни покаже нагледно как всеки един миг от един спектакъл може да бъде на ръба на провала. В този контекст, колко пъти сте влизали в ролята на „спасител“ и кои грешки определяте като необратими на театралната сцена?
Снимка: Куклен театър - Благоевград
- Каквото и да се случва зад кулисите или на сцената, няма друг вариант, освен да продължиш напред. Не можеш просто да спреш и да си тръгнеш, защото си забравил текста. Бих казал, че и „Шум зад кулисите“ е нагледен пример за това.
Имам един спомен още от Академията – играех някакъв разбойник и носех маска на лицето в една комедия. Тогава си партнирах с Къци Вапцаров, с когото бяхме в един клас. В един момент, докато правехме една сцена, той се протегна, за да прегърне своята любима, и по сценарий ме удари през лицето. Тогава от носа ми потече силно кръв. След края на представлението хора от публиката ни питаха как сме постигнали всичко да изглежда толкова органично, а аз им обяснявах, че всъщност всичко е било напълно случайно, а те не можеха да повярват.
- Говорейки за актьорската игра, Вие сте дългогодишен преподавател по куклено изкуство в НАТФИЗ, по-конкретно по „Клоунада и комедия“, и сте работили с поколения актьори. Как се насочихте към тази сфера и кои са били Вашите вдъхновители?
- Да, това ми е пети или шести випуск, мисля – вече над 20 години се занимавам с това. Моята преподавателка по сценична реч за куклен театър, Вера Стефанова, даде началната идея да стана асистент, какъвто продължавам да бъда и до днес. Нямам амбиции за израстване в йерархията. Приятно ми е да работя със студентите, но нямам желание да градя кариера в Академията. Преподавателската работа за мен е удоволствие – всъщност тя дойде доста неочаквано в живота ми. Моето мнение е, че ако едно занимание не ти носи удовлетворение в даден момент, то просто престава да бъде за теб.
- Миналата година по повод премиерата на „Кошници“ разговарях с Вашата колежка Албена Михова и тя ми сподели, че по време на репетиционния процес двамата, като куклени актьори, сте имали много идеи как декорът да оживее и да стане по-динамичен, но така и не сте ги реализирали заради режисьорските решения. Често ли в кариерата Ви дотук се е случвало да Ви бъде отнемана, така да се каже, тази свобода на професионално себеизразяване?
Снимка: Петър Петров
- Ами, каквото и да се случва, аз се опитвам да го прекарам през себе си и да го направя свое. Ако някой ми налага нещо, обикновено не се противопоставям. По някакъв начин винаги търся пътя, за да излезе от мен – така че не го възприемам като отнемане на свобода. Никога не съм имал съпротива към режисьорски виждания, намерения и предложения, винаги подхождам с диалог и се опитвам да намеря отговорите за себе си.
- В края на миналата година бе възобновено едно от най-коментираните заглавия на Старозагорския куклен театър – „Страх“, с Ваше участие, отличено с три награди ИКАР преди 11 години – история за срещата между детството, зрелостта и старостта. С какво Ви провокира този проект и до днес и каква е тайната на неговия успех според Вас?
- Веселка Кунчева си има доста специфичен стил. Успехът на това представление според мен се дължи на постигнатата хармония между отделните му компоненти – музиката, хореографията и актьорската игра. Всеки един елемент от спектакъла е подготвен с изключително старание. През годините всеки, който го е гледал, ми е споделял, че е изключително въздействащо.
Това представление поставя на фокус темата за страховете в нас, която винаги ще бъде интересна за човека. Има една сцена с политиците, която беше доста актуална преди 10 години. За съжаление към днешна дата си давам сметка, че нищо не се е променило и тя продължава да задава същите въпроси, както и тогава.
- А според Вас за какво днешният зрител жадува повече към днешна дата – за дълбоко психологическо представление със силно драматични нюанси или за силно сатирично такова, изпълнено с морална ирония?
- Със сигурност широката публика няма афинитет към драмата. Хората идват в театъра по-скоро, за да се разтоварят, а не обратното. Разбира се, това не означава, че няма и един контингент, който харесва театъра в по-психологическия му вид, но ми се струва, че те са значително по-малко от тези, които залагат на комедията. Някак си, ако едно представление, както споменахте, е наситено с морална ирония, зрителят по-лесно се припознава и по-склонен да го гледа отново и отново без да се замисли.
- Вие сте близо 40 години на театралната сцена. Помните ли първите си стъпки на нея и за какво мечтаехте тогава?
Снимка: Гергана Дамянова
- Едно от първите ми изяви бяха в „Фантасмагории“ с Теди Москов и „Процесът“ по Кафка с Юлия Огнянова. Второто си спомням, че го репетирахме 8 месеца и беше изключително предизвикателство за мен. Още помня съветите и целия процес на работа с госпожа Огнянова, светла ѝ памет. Беше истинско удоволствие за мен. А от гледна точка на детските куклени представления, първите ми изяви бяха на сцената на Театър 199, заедно с професор Жени Пашова, с която работихме рамо до рамо до скоро в НАТФИЗ.
Относно мечтите, това ми е малко далечна тема. Аз винаги съм гледал да си свърша работата и никога не съм си мислел толкова напред в бъдещето – каква кариера искам да имам или на коя сцена да играя. Не смятам, че е здравословно човек да има фикс-идеи за каквото и да е. Според мен всеки актьор, след като завърши образованието си, мечтае да се реализира – дали на сцената, в киното или в телевизията, но не всеки може да го постигне.
- Освен дългогодишната ви кариера в театъра, имате такава и в дублажа. Озвучавали ли сте герои в популярни анимационни филми като „Цар Лъв“, „Скуби-Ду“, „Как да си дресираш дракон“, „Смърфовете“, „Аз, проклетникът“ и много други. Разкажете ми малко повече как се случва магията и кой е образът, който е бил най-голямото предизвикателство за вас?
- В дублажа за мен е от ключово значение да озвучавам категорични и характерни образи. Именно тяхната специфичност ми е интересна, защото ми помага по-лесно да „вляза под кожата“ им и да ги съпреживея по-точно. До момента най-голямото ми предизвикателство е бил Гуфи в „Мики Маус“ – роля, за която преминах през изключително сериозен кастинг. Същото важеше и за превъплъщението ми в граф Дракула от „Хотел Трансилвания“.
- Определяте се като оптимист и вярвате, че рано или късно доброто винаги идва. Като преподавател и актьор се срещате ежедневно с детска публика – смятате ли, че този поглед към живота може да бъде възпитаван чрез изкуството?
- Според мен оптимизмът е качество на характера – не мисля, че се възпитава. Но ако говорим по-общо, основната мисия на кукления театър е да възпитава бъдещата публика за драматичния театър или да изгражда желание за емоционален досег с живото изкуство. Нашият професор Атанас Илков навремето казваше: „За деца трябва да се играе като за възрастни, но по-добре.“
- Вашата дъщеря Диляна Сапасова също е поела по пътя на кукленото изкуство и е носителка на различни награди в сферата. Обсъждате ли взаимно работата си и как си представяте далечното бъдеще на театъра и неговите функции, имайки предвид бързото развитие на технологиите към днешна дата?
Георги Спасов , Диляна Спасова , Цвети Пеняшки Снимка: Гергана Дамянова
- Смятам, че щом театърът съществува от векове, той ще продължи да работи и още толкова поради простата причина, че няма как да бъде заменено живото присъствие на актьора – поне така мисля аз. Не виждам заплаха актьорската професия да изчезне в близкото бъдеще. Със сигурност ще се промени, но промените няма да бъдат драстични. Сега, като се върна назад в годините, не откривам особени разлики. Може би голямата промяна е в това, че преди имаше период с много теми табу, докато сега е обратното. Това обаче има и своите минуси, тъй като все повече се размиват представите за това кое можем да наречем халтура и кое – истинско изкуство.
- „Дълго живее онзи, който живее бавно“ – пише Рудолф Е. Распе в „Чудните пътешествия на барон Мюнхаузен“. Вярвате ли в тази максима?
Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“
- Ами, трудно ми е да го повярвам, тъй като моят темперамент не ми позволява. Но като се замисля, никога не е лошо да забавиш малко темпото. Човек понякога трябва да си налага почивка, защото в един момент се изчерпва. Със сигурност след нея ще има шанс да бъде малко по-идеен, по-креативен и най-вече по-концентриран.
- Преди няколко дни бяхте празнувате имен ден. Как обикновено го отбелязвате и кой е най-яркият ви спомен, свързан с този български празник?
- Обикновено го празнувам с приятели сред природата. И двамата ми дядовци се казваха Георги, така че спомените са много. Не мога да кажа само един – всеки от тях беше по своему ярък и много бих искал тези преживявания да си останат само за мен.
- Този месец празнуваме българската писменост и култура. Ако сега ви възложат задачата да направите голяма кукла, която да води училищните шествия, как би изглеждала тя?
- Кукла, която по някакъв начин излъчва добрина, защото напоследък забелязвам, че тя започва много да липсва у хората. Най-добре ще е да бъде с изцяло човешки облик, така че нито за миг дори да не напомня за роботите, които днес отговарят на различни въпроси из центъра на София.
- И накрая – какво бихте искали да пожелаете на нашите читатели, много от тях кандидат-студенти и вече възпитаници на НАТФИЗ, за бъдещите, надяваме се, все по-слънчеви дни?
- Да вярват в това, което могат, и да си вършат отговорно работата – не понякога, а всеки ден.
