Зафир Раджаб - когато усетът на режисьора "диктува", пиесите вълнуват

"Надникваме" в света на Зафир Раджаб, който остава скрит зад "маската" на актьорската професия. В блиц интервюто си за artportal.news той разкрива какво го е вдъхновило да преследва кариера в културните среди. Пътят на едно смело дете от Варна до режисьорския стол и българската театрална сцена, разбира се, преминава през НАТФИЗ.  Там - под зоркия поглед на Стефан Данаилов, Зафир Раджаб  се научава на един от най-важните аспекти на професията, а именно саможертвата. Макар в началото безсънните нощи и часовете, прекарани в репетиции, да са изключително тежки за един артист, то когато дадена пиеса успее да развълнува публиката, се оказва, че всички усилия  всъщност са си заслужавали. Разговаряме с него не само за първите му роли в театъра, но и за мечтите му за бъдещето. Какво ни сподели той? - Когато бях дете... - З: Бях по смел. - Реших да стана артист, когато... - З: Изгледах филмите на Чаплин. - По време на приемния ми изпит в НАТФИЗ... - З: Пушех много. - Първата ми роля в театъра... - З:  Беше на Дюбоа в „Мизантроп“ от Молиер. - Актьорското майсторство ме научи на... - З: Саможертва. - Една пиеса задължително трябва да… - З: Вълнува. - Вдъхновението най-често ме спохожда… - З: Нощно време. - Подбирам проектите, които да режисирам... - З: По усет. - Българската театрална сцена е... - З: Интересно място. - Мечтая един ден да изиграя... - З: Нещо смислено. - Извън сцената съм... - З: Несценичен. - Денят ми винаги започва... - З: Когато се разсъня. - Скритият ми талант е... - З: все още скрит. Цялото интервю с режисьора и актьор Зафир Раджаб можете да четете ТУК