Хаяо Миядзаки е от онези творци, които си боравят не с четка или с думи, а с емоции. Той създава филми като светове, в които лесно можеш да се изгубиш и да не ти се иска да намериш пътя обратно. Във век, в който на повечето анимации се гледа като на още един способ за изкарване на пари, японският режисьор остава верен на уникалния си стил и създава герои, които носят своя собствена душа. Миядзаки е световно признат и обичан, защото умее да разказва истории и знае как да докосне хората на всякаква възраст, на всички езици и от всички култури.
Снимка: Chris Pizzello/Invision/AP
Всяка анимационна вселена си има своя създател, който мечтае силно
Хаяо Миядзаки винаги е бил човек, който живее между реалността и мечтите. Той е роден през 1941 г. в Япония, по време на Втората световна война. Баща му е директор на компанията Miyazaki Airplane, които правели радари за бойните самолети Мицубиши А6М. През войната той е едва тригодишен, но си спомня, че неговото семейство живеело без лишения, благодарение на баща му и чичо му, които играели важна роля във военната промишленост в страната, но помни още и бомбардировките над града, в който живеели.
След края на войната Миязаки започва училище. През това време майка му заболява от спинална туберкулоза е прикована към легло от 1947 г. до 1955 г. Миядзаки мечтае да стане манга автор още от ранна детска възраст. Той чете илюстровани детски разкази и се възхищава на креативните им автори. В течение на времето интересът му към анимацията нараства. Особено голямо впечатление му прави филмът ,,The Tale of the White Serpent‘‘ и образът на главната героиня.
Снимка: Screen Rant
Тогава той осъзнал колко неправилно е да правиш филми, според чуждите критерии и решава да следва собственото си чувство дори това да изглежда грешно за останалите. Първо, за да стане аниматор със собствен, уникален стил Миядзаки трябвало да се научи да рисува човешки фигури. След завършване на основното си образование той се насочва към университетът Гакасшуин и става член на литературния клуб там. През 1963 г. завършва с диплома по политология и икономика.
В същата година той решава да продължи да следва мечтата си и започва работа в няколко компании като през този период придобива изключително ценен опит от изтъкнати японски сценаристи и режисьори. Чак през 1979 г. му се предоставя възможността да режисира първия си пълнометражен анимационен филм - „Люпен III, замъкът на Калиостро“, а останалото е история.
Какво е един аниматор без своето студио?
Прочутото студио ,,Гибли‘‘ е основано на 15 юни през 1985 г. от Хаяо Миядзаки, дългогодишния му съдружник Исао Такахата и продуцента Тошио Сузуки. Един от най-известните филми, произведен от ,,Гибли‘‘, който не е режисиран от Миядзаки, а от Такахата, е ,,Гробът на светулките‘‘. Лентата проследява живота на две сирачета в края на Втората световна война в Япония.
Името на самото студио не е избрано случайно, то идва от италианската дума за горещ пустинен вятър, което е и прякорът на разузнавателния самолет Caproni Ca.309. Миядзаки, който е страстен любител на авиацията, вижда в него символизъм, а именно – студиото му да донесе ,,попътен вятър‘‘ за анимационната индустрия. По този начин се ражда не само компания, а ново творческо течение.
Студио ,,Гибли‘‘ бързо се превръща в еталон за прецизност, красота и креативност. То се занимава не само със създаването на пълнометражни филми, но и с късометражни ленти, сериали и реклами, като общото между тях е неподражаемия им стил. Талисманът на студиото е Тоторо от филма ,,Моят съсед Тоторо‘‘, който по-късно се превръща в символ на японската анимация и на творчеството на Миядзаки.
Сред едни от най-успешните продукции на ,,Гибли‘‘ са ,,Принцеса Мононоке‘‘, ,,Отнесена от духовете‘‘, ,,Подвижният замък на Хоул‘‘ и ,,Поньо‘‘. Тези филми не просто печелят награди, а изграждат една по-различна философия за живота, основаваща се на любовта към природата, човечността и въображението.
Снимка: Studio Ghibli
Днес ,,Гибли‘‘ е повече от студио, то е културно наследство и носител на награди ,,Оскар‘‘, ,,Златен глобус, ,,Златна мечка‘‘ и много други, които доказват, че светът на анимацията далеч не остава зад светлините на прожекторите.
Какво отличава студио ,,Гибли‘‘ от останалите?
Хаяо Миядзаки винаги е вярвал, че анимацията трябва да бъде по-скоро жива, а не задължително перфектна. Неговият стил на разказване на истории и анимиране е далеч по-различен от западната концепция за успешен продукт. Студиата като ,,Дисни‘‘ и ,,Пиксар‘‘ предпочитат да залагат на най-новите технологии, или на сюжета, подчинен на определен сценарий. Миядзаки обаче, предпочита ,,по-бавния‘‘ ритъм на нещата и обръща много внимание и на най-дребните детайли, когато създава дадена история.
Снимка: Studio Ghibli
Останалите може да се стремят към ,,съживяване‘‘ на обичани класики или на зрелищност, но Миядзаки разчита единствено на кадрите, които са максимално естествени и напомнящи на истинския живот. При него няма нужда от излишен блясък, достатъчен е и един близък кадър на люлеещата се зелена трева, за да въздейства на зрителя.
Кои филми на Миядзаки трябва да гледате задължително?
1. ,,Отнесена от духовете‘‘
Филмът, който дефинира Миядзаки като аниматор и създател на светове. Това е една история за момиче, което попада в свят на духове, чудовища и всякакви митични създания, а единственото, което трябва да направи, за да се спаси е да събуди родителите си.
2. ,,Моят съсед Тоторо‘‘
Това е един от най-популярните и чисти филми на Миядзаки. В него няма конфликти или злодеи, той е единствено детство и доброта. Колкото до самия Тоторо, той е символ на студио ,,Гибли‘‘, както и на този стил анимации.
Снимка: Geekish
3. ,,Принцеса Мононоке‘‘
Силен филм, който показва силата на природата и как трябва да я уважаваме и да живеем в хармония с нея, за да ни се отплаща подобаващо. Тази анимация представлява един непрестанен кръговрат, при който човек няма как да не си зададе въпроса дали може да съжителства в хармония със света.
4. ,,Подвижният замък на Хоул‘‘
Тук Миядзаки проявява тих бунт към войните по света и ни запознава с един замък, който е метафора за хората - след време чезнещи, но красиви по своему. Този филм е своенравна битка за свобода и за глътка въздух сред непрестанно воюващите страни.
