Един, единствен, Боно

Той е музикант, изпълнител, поет, активист, вярващ, многодетен баща...метаморфозите на Боно са неизброими и как иначе, когато става дума за рок икона на XX и XXI век! Рок икона, но и рок събитие, макар и

привидно обикновен простосмъртен.

Песните на Боно са докоснали милиарди души, а милиони от нас сигурно ги знаят наизуст. One, Beautiful Day, Sunday Bloody Sunday, Where the Streets Have No Name са такава неизменна част от дните ни, че https://www.youtube.com/watch?v=ftjEcrrf7r0

трудно бихме могли да си спомним нещо от миналото, да помечтаем за бъдещето или да се осмелим да се влюбим отново

без някоя от тях... Малко артисти, докоснати от Бога с такъв замах в края на живота си могат да признаят, че са създавали изкуство със страстта и съзнанието, присъщи за вокалиста на U2. А и колко от тях са успявали да го направят така успешно? Независимо дали проповядва за „три акорда и истината“, или предпочита фасадата на иронията, първият и единствен фронтмен на една от най-великите банди за последните, близо, 50 години винаги е

отстоявал недвусмислено надеждата, вярата и любовта.

Те остават неговата най-отчетлива пътеводна светлина. Може би мнозина от нас си мислят, че познават добре Боно, предвид старата максима, че за твореца говори най-добре онова, което сам е създал. Но когато правиш музика от такъв мащаб - недвусмислено - става дума за прелюбопитен житейски път, в който

всяка запетая е от значение.

И за характер, пречупил битието с нестандартен прочит. Затова наред с пожеланията за рождения му ден днес, подаряваме на вас кратка ретроспекция, посветена на Пол Хюсън или Боно, както ще остане завинаги. Роден е на 10 май 1960 г. в Дъблин. Баща му Боби е пощенски служител и католик, а майка му Ирис - протестантка. Детството на малкия Пол преминава в духовна атмосфера, но тъй като произхожда от смесен брак, никога

не е бил добре приет нито в католическата, нито в протестантската църква.

Боно с родителите си и брат си. Религиозните неразбирателства в Ирландия – наред с внезапната смърт на майка му, когато той е на 14 години оказват голямо влияние върху песните на Боно в ранните години на U2, като например I Will Follow и Out of Control. Ирис страда от церебрална аневризма, а смъртта й настъпва няколко дни след тази на собствения й баща. Самата група се сформира през октомври 1976 г., след като барабанистът Лари Мълън Джуниър

оставя бележка на таблото за обяви

в гимназията си в търсене на музиканти за рок банда. Боно заедно с китариста Дейв и басиста Адам се срещат в кухнята на барабаниста. Към този момент музикалния талант и пеенето не са сред най-силните черти на Пол, но

благодарение на по-властолюбивата си персона,

той си печели място като фронтмен. Според вече превърналите се в митове истории, е и тази, че Боно е взел псевдонима си от латинската фраза Bono Vox ("добър глас"). Но първоначално харизматичното му сценично присъствие е помогнало на U2 да придобият репутация за изпълнения на живо. Впоследствие неумолимият график на турнета на групата бързо развива вокалното майсторство на изпълнителя. По-късно, по времето на революционното издание на War през 1983 г. Боно получава комплименти, че е с

качества на тенор.

И така в рамките само на няколко години той ще се превърне в един от най-разпознаваемите гласове в популярната музика. С излизането на The Joshua Tree през 1987 г. U2 вече спокойно могат да се нарекат суперзвездна банда, а Боно бързо влиза в центъра на световното медийно внимание. Неговите повече от откровени интервюта – съчетани със склонността да влиза в Обложката на албума Teh Joshua Tree

ролята на проповедник от сцената

обаче го превръщат в мишена и за по-цинични коментари от страна на пресата. В края на 80-те, U2 временно се отдръпват от общественото внимание и се скриват в Берлин, за да запишат нов албум. Групата се завръща през 1991 г. с Achtung Baby, което е и тяхното музикално обновление. Албумът, повлиян от индъстриъла е по-мрачен, но и по-задълбочен от всичко дотук - промяна, успоредна с избора на нови сценични изяви от Боно. Той приема саркастично

лъскавата черна кожена персона като прототип на рок звезда

и се появява по време на бисове в Америка като Mirrorball Man. В допълнение представя и героя на Мистър Макфисто (дяволът, изобразен като застаряващ рок бог). По-горе стана дума, че Боно е поет. И, да, в действителност той е

написал всички текстове на U2.

Най-заклетите фенове добре познават необичайната му тематика за сметка на типичните за рокендрола главоблъсканици. Извор за вдъхновението му често е хаоса и неспокойството на юношеството, политиката, и разбира се, религията. Класическите любовни балади някак отстъпват назад. Наред със стремглаво развиващата се музикална кариера, социалната активност на Боно също набира подобаваща скорост. През 1984 г. той участва в благотворителния запис на Band Aid Do They Know It's Christmas? След историческото изпълнение на U2 на Live Aid през следващата година той

пътува до Етиопия със съпругата си Али

с цел да насърчи образованието там и се включи с помощи за гладуващите. Боно също участва в Net Aid през 1999 г. - концерт, излъчван на живо онлайн, който събира пари за облекчаване на дълговете на третия свят. Боно и Мерил Стрийп по време на концерта Net Aid през 1999 г. Започва да се включва във все повече и повече организации, свързани с бедността през последвалите години. Следващата му обширна социална кампания е Jubilee 2000, целяща анулиране на дългове на много бедни страни с помощта на поддръжници като Том Йорк от Radiohead и продуцента Куинси Джоунс. По време на кампанията Боно говори пред ООН и Конгреса на Съединените щати и се среща с ключови фигури като

папа Йоан Павел II и Бил Клинтън.

Боно и папа Йоан Павел II По-късно той формира кампанията One и продължава инициативите със световни лидери, за да достигне до възможно най-много хора. Паралелно с това той е дълбоко съпричастен и в борбата с епидемията от СПИН. Като

активист в битката срещу болестта,

Боно работи неуморно за повишаване на осведомеността, насърчаване на мерките за превенция и предоставяне на подкрепа на засегнатите от болестта. Може би тук е мястото да се спомене, че благодарение на дългогодишните си благотворителни каузи, Боно е

единственият човек, номиниран за Грами, Оскар, Златен глобус и Нобелова награда за мир (през 2003 г.).

Споменаването на “Оскар” и “Златен глобус” не е случайно. Боно се появява като самия себе си във филмите „Ентропия“ и „Бруно“, както и в епизод от „Антураж“. Той има и роля във филма на Вим Вендерс „Хотел за милион долара“ (на който е съавтор), https://www.youtube.com/watch?v=S4Ft6C8LTKU както и участие в музикалната продукция на Бийтълс „През вселената“. През 2007 г. пък е удостоен с

почетно рицарско звание

от кралица Елизабет II за изключителния му принос към музиката и филантропията. Всичко изброено дотук не му пречи заедно със своята инвестиционна компания Elevation Partners да придобие

1,5% дял от Facebook през 2010 г.

Сега този малък процент се оценява на близо 1 милиард долара. Противно на очакванията, преди сделката славата му е на „най-лошия инвеститор в Америка“ след поредица от свръх пагубни инвестиции. Както неведнъж е споменавал в интервюта, нищо от тази свръх запълнена с ангажименти програма не може да му попречи да се качи на любимото си колело. Боно е

страстен колоездач

и като такъв често може да бъде засечен по алеите за велосипеди, използвайки това като средство за терапия и релакс. И, разбира се, голямата любов остава за семейството му - за жена му Али, с която са

заедно повече от 40 години и имат 4 деца.

Боно и съпругата му Али. Двамата се срещата едва на 12 годишна възраст и по думите им "приятелството изпреварва романтичната любов". Биографията на Боно е достойна за няколко игрални филма, сценарий за роман, няколко музикални албума и какво ли още не - за нас остава

смирената благодарност, че сме негови съвременници

и нестихващите аплодисменти за музиката, която ще надживее всичко.