„Все по-натам, все по-натам” по пътя на изкуството уверено крачи Иван Юруков. Играе, режисира, пее, свири и рисува или казано по друг начин - той е един завършен артист в един все още недовършен свят. Търси финалните щрихи от картината, наречена живот, на сцената и екрана, нанася ги и върху белия лист, когато успява да си открадне няколко минути между работните ангажименти. За това, разбира се, се изисква сериозна „доза” смелост - качество, което буквално блика от Иван Юруков. В какво точно се изразява то? - Храброст е да разклатиш собствените емоционални устои, за да се потопиш в роля, безстрашие е да се впуснеш в непознат проект, кураж е да зададеш въпросите, които много от нас се ужасяват дори да произнесат на глас. Той обаче го прави - непоколебимо и с финес, събуждайки не само емоции, но и фундаментални въпроси в съзнанието на своята аудитория. За тези негови умения от Art Portal News си поговорихме надълго и нашироко в пространното си интервю с артиста.
Това обаче далеч не е всичко. Тъй като знаем, че Иван Юруков обича предизвикателствата, си позволихме да го изправим пред още едно такова, завършвайки срещата ни с няколко БЛИЦ въпроса. Какво ни сподели той? - Продължавайте да четете, за да разберете.
Снимка: Cultinterview
- Първият път, когато стъпих на сцената, беше…
- В събота в 15 часа.
- С първата си актьорска заплата си купих…
- Колело.
- Най-странният кастинг, на който съм се явявал, е…
- За ролята на мечкадар.
- Никога не бих изиграл…
- Приятел.
- Ако животът ми беше песен, щях да я озаглавя…
- „Все по-натам, все по-натам”.
- Първият музикален инструмент, на който се научих да свиря, беше…
- Устата ми.
Снимка: Sonya Snagen
- Започвам да рисувам, когато…
- Светулките оповестяват за жътва.
- Ако трябва да нарисувам света днес, той би изглеждал…
- Недовършен.
- Най-важното послание, което искам да предам с изкуството си, е…
- Че всички сме част от един организъм.
- След дълъг ден на работа обичам да…
- Мълча.
- Зареждам се с енергия, когато…
- Бръкна в контакта.
- Мечтая за…
-Имот в затънтено село.
