Дори икони като Андреа Бочели се притесняват преди излизането си на сцената. Той ще се срещне с българската публика много скоро – на 14 септември на стадион „Васил Левски“ в София, където ще отпразнува 30 години от началото на своята музикална кариера.

Междувременно премиерата на филма „Андреа Бочели: Защото вярвам“ се състоя на Международния филмов фестивал в Торонто на 7 септември. „Страдах от сценична треска в продължение на много години. Един вид страх, който не може да се опише с думи“. Това казва 65-годишният Бочели в документалната лента.

„Неуправляема тревога – злокобното сърцебиене не ме пускаше.

Дори на сцената. Това продължаваше през целия концерт, до последното препятствие“, продължава той. „Това се случваше, защото техниката ми не беше перфектна“.

Повратната точка за Бочели е срещата с маестро Лучано Павароти – и наблюдението на неговата работна етика. „Когато за първи път репетирах с този велик артист, разбрах, че той изобщо не се бори“, казва той за покойния оперен тенор. Аз се борех много.

Тогава разбрах, че той има перфектна техника. Аз нямах“, продължава оперният певец.

„Днес, благодарение на техническото осъзнаване, което съм постигнал чрез много усилия, вече не изпитвам такова безпокойство“.

Бочели си спомня и за футболния инцидент, който го остави сляп, пише People. „Един ден бях вратар на футболен мач. Нямам представа защо, тъй като никога преди това не съм бил вратар“, спомня си той. „И никога повече нямаше да бъда вратар. Една топка ме удари право в лицето. От този удар се получих кръвоизлив… и останалото е история.“ Брат му Алберто добавя:

„Тогава той загуби зрението си. Тогава падна мрак“.

Документалният филм, режисиран от Косима Спендър,  проследява пътя на Бочели към успеха и постоянната му отдаденост на занаята чрез интервюта и архивни кадри от изпълнения, както и неформални срещи, развлекателни партита с приятели и семейство.