Как изглежда едно 14-годишно приятелство? – Бих казала като филм, чийто жанр се променя в зависимост от етапа, в който се намираме в живота си. Понякога той може да носи белезите на тежка драма, а друг път да е с привкус на абсурдна комедия с много неизвестни. Режисьорката Дилън Майър решава да разгледа познанството си с продуцентката Маги Маклий през втората призма в дебютния си филм – „Откачалките“, който излиза по българските кина на 25 септември благодарение на дистрибуторската компания MCF 7 ARTS.
Продукцията на студиото Neon, което стои зад носителите на „Оскар“ – „Анора“ (ревю ТУК) и „Паразит“, ни представя една по-различна идея от обичайното артхаус фестивално кино, което сме свикнали да виждаме по големите екрани с логото на компанията. За разлика от проектите ѝ, сред които са и отличените със „Златна палма“ „Анатомия на едно падане” (ревю ТУК), „Обикновен инцидент“ и „Фиорд“, наблягащи на човешката драма и моралните избори, този път
попадаме в един свят, където тържествуват нестандартният хумор (и марихуаната).
В него ни пренасят двете приятелки Франки (Кристен Стюарт) и Алия Шоукат (Моли), които гордо определят себе си като откачалки. Двете живеят в пълен хаос – работят на нископлатени места и едва покриват наема си. Това обаче не им пречи ежедневно да се напушват. Знаейки това, самите вие вероятно вече сте наясно, че разполагаме с първата и основна характеристика на така наречените stoner филми (бел.ред. произведения, в чийто център са пушенето на марихуана и абсурдните ситуации), а именно наличието на харизматично дуо безделници в главната роля. Още от самото начало на лице са и отличителните псевдофилософски диалози по нелепи теми, както и забавените сцени, в които доминират ярките цветове.
Снимка: Neon/ MCF 7ARTS
На този етап от филма единственото, което се питах, беше какво ще се обърка и наруши психеделичната вътрешна хармония на героините. Отговорът не закъсня. Той пристигна в куфарче с шифър, което случайно попада у Франки на концерт. Съдържанието му превръща момичетата в „мишена“ на опасна групировка, която няма да се спре пред нищо, за да си го върне. И изведнъж екранната динамика изпълни иначе монотонните до момента сцени. Кристен Стюарт и Алия Шоукат, и двете с вече изградено име в актьорските среди, се справиха блестящо с промяната на обстановката и своето ново амплоа на бегълци с мистериозни способности.
Снимка: Neon/ MCF 7ARTS
Под повърхността обаче се крие нещо много по-дълбоко от това, а именно темата за порастването. Докато Франки е представена като момичето, което не иска да се откаже от безгрижието си и да се отправи към света на възрастните, то Моли сериозно обмисля да вземе ключово житейско решение, което заплашва досегашните им отношения. Това е и сюжетната линия, която ни понася към емоционалната същина на филма - приятелството между двете героини, което се развива в един изолиран от останалите свят („Casa de Chill Zone“). Пропукването на тази тяхна микровселена е усещане, познато на всеки един от нас, който е изпитвал страх от неизвестното поне веднъж в живота си. Филмът успява чудесно да улови онзи преходен момент, когато
единият човек е готов да продължи напред, а другият отчаяно се опитва да „спре” времето.
Всички абсурдни ситуации, в които двете се забъркват, всъщност са реакция на този скрит конфликт. А дали не можем да ги наречем и подсъзнателен опит на Франки да саботира промяната и да задържи добре познатия им хаос?
Снимка: Neon/ MCF 7ARTS
Самата режисьорка определя проекта си като „любовно писмо към хаотичните жени и основните платонични партньорства, които ги крепят“. Откачакалки обаче могат да бъдaт и представителите на силния пол, категорични са двете главни актриси в интервюта. В своята същност тази малцинствена група всъщност представлява всички онези, които не се страхуват да бъдат себе си – колкото и странно, непохватно и абсурдно да е за останалите тяхното истинско и неподправено „аз“.
В този свят, в които на различните се гледа по особен начин, намерете приятел, който също е пълна откачалка като вас, хванете го под ръка и го заведете на кино, за да гледате новия филм на Дилън Майър.
