Освен в духовно-религиозната сфера, покойният папа Франциск остави незаличима следа в съвременното изкуство и културната етика, разказва „Евронюз“. Той си отиде на 21 април, втория ден на Великден, след инсулт и сърдечна недостатъчност. Главата на Римокатолическата църква беше номинален управител на Библиотеката и художествените колекции на Ватикана. Цялостният му принос за изкуствата и културата в света също беше значителен.
Франциск е първият папа, който посещава Венецианското биенале, най-престижното изложение за съвременно изкуство в света, пише „Площад Славейков“. Той също така отваря Галерия за съвременно изкуство във Ватиканската библиотека, прави важни изявления относно реституцията на културни ценности и многократно се позовава на силата на творчеството за изграждане на човешка връзка.
Франциск вижда артистите като архитекти на по-добро бъдеще:
„Моля ви, скъпи творци, да си представите градове, които все още не съществуват на картите: градове, в които нито едно човешко същество не се смята за чужденец“.
Възгледите му за изкуството са дълбоко оформени от светеца, чието име приема. Подобно на свети Франциск от Асизи – който се появява често в ренесансовата живопис, проповядвайки на птици или получавайки стигматите –
папата е привлечен от природата, бедността и пасторалната простота.
За Франциск изкуството не остава в сферата на абстрактното. През 2023 г. той върна три фрагмента от скулптурите на Партенона на Гърция, като каза:
„Спомням си Седмата заповед: Не кради. Ако откраднеш нещо, трябва да го върнеш. В случай, че можете да върнете нещата, когато е необходимо да направите жест, по-добре да го направите. За да не свикнете да пъхате ръцете си в джобовете на някой друг. „Реституцията беше оформена като „дарение“ за Православната църква на Гърция и съобразена с неговите усилия за задълбочаване на икуменическите отношения. По време на посещение на Партенона през 2021 г. Франциск каза:
„Историята показва своята тежест и тук. Днес чувствам необходимостта да помоля отново за прошката на Бог и на нашите братя и сестри за грешките, извършени от много католици“.
Освен това Франциск възхвалява силата на изкуството – и самите художници – и признава силата му за трансформацията на обществото. Във Венеция през 2024 г. той посети затвора за жени на остров Джудека, където е разположен павилионът на Светия престол като част от Биеналето.
В своите бележки Франсис цитира Корита Кент, Фрида Кало и Луиз Буржоа като художници, които имат „нещо важно да ни научат” и похвали трансформиращата сила на творчеството:
„Светът има нужда от артисти. Това се демонстрира от множеството хора от всички възрасти, които посещават места за изкуство и събития”.
Папата лично разрешава големи проекти за реставрация на изкуството и продължава придобиването на съвременни произведения – традиция, която датира от времето на папа Павел VI. Колекциите на Ватикана сега включват творби на Шагал, Пикасо, Дали и Матис, заедно с библейски интерпретации на по-нови художници като Studio Azzurro и Ричард Лонг. От 2022 г.
във Ватикана вече е и „В памет на героите“ на Иван Вукадинов,
картина, която постъпи в колекциите на музея на Светия престол с половин век закъснение.
През 2023 г. Националната галерия в Лондон организира първата изложба в Обединеното кралство, посветена на свети Франциск. Папата изпрати съобщение, описвайки отеца като „любимия певец на Бога”. Експозицята комбинира исторически произведения на Ботичели и Ел Греко с модерни интерпретации от артисти като Антъни Гормли.
Все пак културният мандат на Франциск не остаба без собствени сенки. През 2024 г. близо 50 служители на Ватиканския музей подадоха колективна жалба срещу администрацията, твърдейки, че работят в лоши условия. Съдът все още не се е произнесъл, но самото дело подкопава имиджа на Ватикана като морален защитник на световното наследство.
