Древни каменни стени, останки от жилищни сгради, предмети от бита, оцелели хилядолетия на морското дъно – това са само част от ценните находки, открити това лято от подводните археолози край бреговете на Несебър. Изследователите от единствения по рода си у нас Център по подводна археология повече от 60 години издирват артефакти в акваторията на древна Месамбрия, предаде NOVA.
Месамбрия – така траките нарекли селището, което изградили преди 3200 години на мястото на днешния Несебър. Векове по-късно полуостровът се превърнал в елинска колония, а впоследствие бил завладян от римляните. В началото на IX век, след обсада, водена от хан Крум, градът станал част от българската държава.
След като морето няколко пъти поглъщало части от полуострова, днес значителна част от древния Несебър остава под вода. Това лято обаче подводните археолози успяват да
„отвоюват“ от морското дъно нови архитектурни свидетелства за мащабите на античния град.
„Изследваме антична стена, изградена от големи квадри. Особено интересното този сезон е, че под нея открихме система от изключително големи и масивни дървени греди, отлично запазени от Античността до днес. С тях е бил укрепен глинестият терен в тази част около полуострова. Освен това откриваме множество забити колове в терена около крепостта, с които допълнително е била заздравена тази крайбрежна зона. Предстои да вземем проби от дървените греди и колове, за да ги изпратим за радиовъглеродно датиране. Така ще установим кога точно е била построена тази стена“, обясни д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол.
Подводните археологически находки и в момента са защитени от режимите за опазване на културните богатства, но вече се планира те да бъдат включени и в границите на архитектурно-историческия резерват на Месамбрия. Още тази есен ще продължат и по-задълбочените проучвания на потъналия град.
Заедно с българските археолози, в изследванията това лято се включиха и осем чуждестранни студенти от Канада и САЩ, дошли да усвоят тънкостите на подводните разкопки. „Избрах тази школа, защото тук под водата могат да се изследват едновременно различни периоди от античната история. Да бъдем част от подобни открития – това е възможност, която се предоставя веднъж в живота“, споделя Конър.
„Всички те подготвят отчети за своята работа в рамките на тази школа пред своите университети и институти, като по този начин представят подводното културно наследство на България пред широка международна аудитория“, обясни д-р Прахов.
Той сподели още, че след задължителния инструктаж на сушата, работата на морското дъно изисква отлично усвоени леководолазни умения. Обучението обхваща прецизно търсене с уреди, разпознаване и внимателно съхранение на всички артефакти, открити в процеса на работа. От особено значение са точният опис на находките и картирането на цялата акватория, за да не бъде пропуснато нито едно ценно откритие в потъналото пристанище.
