Груповата изложба, събираща артисти от цял свят и озаглавена „Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте“ може да бъде видяна в най-новото артистично пространсто в София – Топлоцентрала до 15 февруари 2023. Изложбата включва индивидуални творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле. Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността. Изложбата ще включва фотографии и цифрови изображения като разширен поглед към неизправностите на характеристиките на човечеството.

Ето какво споделя Ларс Нордби, визуален артист от Норвегия и организатор на изложбата:

Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя?

Как се развива чувството ни за саморазвиване, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, измамата и манипулацията във фотографския дискурс? И до каква степен етично се поддаваме на заобикалящата ни среда, лично и междуличностно?

Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Защо постоянно посочваме, но все пак се отделяме от отворените структури на живота? В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.

Изследвайки абсурдността на човешката страст към мястото (локуса), както е подчертано в заглавието – „Пъхнете приста си в почвата и помиришете къде сте“, човек може да се зачуди защо в изложбата не присъстват хора. До каква степен „задгробният“ живот на едно произведение на изкуството представлява етика?

С поредицата от фотографии Радостин Седевчев се съобразява с отговорността. Виждаме транспониране на неговата арт инсталация от музей в бащината му градина, превръщайки я във функционална единица за отглеждане на зеленчуци.

С емоционална превъзбуда Аудар Кантун се захваща със свръхчовешкия подход към саморефлексията. Със своите фотосерии Кантун съпоставя природната красота с хаотичния човешки гений.

Има необходима празнота

в разгръщането на материала във фотосерията на Беатрис Алексанян. Алексанян призовава конструкциите на упадъка и безполезността на картината като основна човешка черта.

Йон Бенджамин Талерос акцентира върху безусловния ни брак със заобикалящата ни среда, поставяйки под въпрос постоянните ритми в ежедневието ни. Люшкайки се сред конкретните реалности, Талерос премахва типичните загадки, които ни държат под контрол от едно безумно гмуркане в бездната, и съобщава светилищните връзки между хората и градската среда.

„Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте“, е ода на безусловния екзистенциализъм.