Кое е най-лошото нещо, което някога сте направили? Това е въпрос, чийто отговор може би знаете добре, но ви е трудно да изречете на глас пред себе си, камо ли да го споделите с най-близкия си човек – този, на когото искате да не спирате да се харесвате, докато смъртта ви раздели. Но не е ли именно това смисълът на прословутото „доверявам ти се, вярвам ти“ – да разкриете всичките си страхове, пороци и травми пред партньора си, както и той пред вас, или е по-добре за всички да прекарате някои от историите от миналото през филтър, за да не рискувате да спукате ,,розовия балон“ на отношенията си?
В дългоочакваната „мрачна романтична комедия“ на режисьора Кристофър Боргли, в която Робърт Патинсън и Зендая се срещат на екрана за първи път, широко обсъжданата тема за любовта и съмнението заема централно място. Лентата, която излезе по кината в цялата страна преди часове, ни отвежда в навечерието на сватбения ден на развълнуваните младоженци Чарли и Ема - изиграни от популярните холивудски актьори. Малко след като си припомнят всяка секунда, за която са готови да си кажат „Да“ пред олтара, докато пробват своето сватбено меню със своя кум Майк (Мамуду Ати) и шаферката им Рейчъл (Алана Хаим), опиянени от поредната бутилка вино, те се впускат в игра на откровения, която постепенно отключва истински апокалипсис от емоции и съмнения, обръщайки красивото предсватбено настроение на 180 градуса.
Снимка: A24
„Ти ми каза, че си родена с увреден слух...“ - казва героят на Патинсън, озадачен, след като разбира, че неговата бъдеща съпруга като тийнейджърка е била близо до извършването на стрелба в училище. Тази шокираща истина за миг завладява съзнанието му и го обзема страхът, че е на път да се ожени за психопат. Безброй картини от миналото и гротескни, параноични и същевременно парадоксално сатирични сцени за бъдещето започват изведнъж да се редуват пред очите му, засилвайки все повече напрежението в киносалона. Опитвайки се да проследя мисълта му, на моменти имах сериозно колебание - кое е реалност и кое не. С всяка следваща сцена Чарли губи все повече самоконтрол, докато Ема става все по-тревожна и отнесена. Мълчанието постепенно взема превес в ежедневието им, превръщайки оставащите дни до сватбата в истинско изпитание за двамата влюбени.
„Фройд казва, че неизразените емоции никога не умират. Те биват погребани живи и впоследствие се проявяват по много по-грозен начин“,
казва тихо младоженецът малко след като героинята на Зендая му разкрива подробности за различните променливи състояния, през които е преминала в тийнейджърските си години. Сцена след сцена Чарли се опитва по всякакъв начин да разбере причините, довели я дотам да стигне до мисълта за масово убийство, за да успее да я оправдае пред себе си и да изрече заветното „Да“ с повече увереност. В същото време Ема прави всичко възможно да избяга от тези мрачни моменти, към които той непрекъснато я връща. За да се спаси, тя предлага за миг да си представят, че са просто непознати - емблематичен похват, напомнящ за динамиката между Итън Хоук и Жюли Делпи в „Преди полунощ“ на Ричард Линклейтър.
Снимка: A24
Категоричните актьорски изпълнения и химията между Робърт Патинсън и Зендая определено засилват сериозността на поставената тема от Боргли – „демоните, които живеят в нас“, но лично на мен не успяха да ме въздействат толкова емоционално, колкото ми се искаше. Сюжетната линия сякаш можеше да разгърне още повече страниците от вътрешните светове и политическите и социалните условия, в които са израснали британският музеен директор и служителката в книжарница от Луизиана, за да съпреживеем още по-силно всяка тяхна стъпка към специалния им ден, в който героите трябва да заявят пред всички свои близки защо искат да останат един до друг „въпреки и заради“ всичко, преживяно дотук.
Със своя богат сценарий, интригуващ и на моменти зловещ звуков дизайн, приглушена кинематография и прецизно подбран актьорски състав, „Драмата“ обещава не просто да ви държи под напрежение до последната минута, но и да ви накара да се замислите дълго след финалните надписи. Романтичната черна трагикомедия на Кристофър Боргли ни напомня, че за да си позволиш да обичаш, трябва да си готов да приемеш недостатъците, миналото и травмите на човека, с когото избираш да споделиш живота си. „Драмата“ ни кара да си дадем сметка, че
сред нас живеят милиони хора, които в определен момент от живота си са били на ръба да нарушат закона и да престъпят всякакви писани и неписани морални граници.
Снимка: A24
Защо възникват тези мисли и какво ги провокира, както и дали могат да се повторят в бъдеще, или никога повече да не се проявят, невинаги е ясно, особено без специализирана психологическа намеса, както в случая с младата булка. Големият въпрос, който филмът поставя, е дали сме готови да поемем този риск и да останем до любимите си хора, знаейки, че един ден този дълбоко скрит „бутон на раздора“ може отново да се задейства?
Оставям на вас да си отговорите сами на този въпрос, като се потопите в „Драмата“ на тази остроумна психологическа „мрачна романтична комедия“ и разберете как ще завърши историята на младоженците и доколко тя ще ви изненада вас и вашия партньор или близки приятели. Малко преди да влезете в залата ви препоръчвам да помислете над думите на Фройд: „Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри, това сте вие сега“.
